Роден e на 14 януари 1958 година в Лас Вегас, Невада, САЩ. Следва в университета на Южна Калифорния и Института за мода, дизайн и търговия в Лос Анжелис. Първоначално се специализира в дизайна на бански костюми по западното крайбрежие, а по-късно започва да проектира облекла за различни търговски организации и магазини. Твори за компаниите “Кол ъф Калифорния”, “Ани Кол Кълекшън” и “Готекс”. Между 1989 и 1992 година работи в Ню Йорк за своята собствена марка спортни облекла, а през 1993 година се присъединява към могъщия концерн Си Ем Ти, където разработва колекции под собственото си име. Утвърждава се като професионален дизайнер, отделящ внимание на облеклата за младите генерации, както и търсещ нови, малко познати платове и материали. От 1997 година е назначен за главен дизайнер на прочутата модна къща “Холстън”, като му е поставена задачата да възвърне нейния блясък и мистичност. За същата модна къща проектира долно и спално бельо и спортни облекла. От 1999 година поема по самостоятелен път. Същата година открива собствен бутик в Лос Анжелис. Между 2000 и 2002 година се утвърждава като един от най-проспериращите дизайнери в Холивуд, обличайки мегазвездите в световното кино. През 2007 година неговата прекрасна резиденция , т.нар. „Отворена къща” в Холивуд Хилс получава престижна награда за архитектура. Този изумителен шедьовър на архитектурното изкуство през 2009 година е продаден за 5 милиона и 300 хиляди щатски долара.
За няколко поредни години дизайнерът напусна модния подиум и не показва публично колекции. Но както се казва – старата любов ръжда не хваща! През 2007 година той отново напомни за класата си на стилист на знаменитости. С негово ревю през септември същата години беше открита Седмицата на модата в Лон Анджелис. Тогава Дюк сподели откровено пред медиите: „Ако сте моден дизайнер и правите модни ревюта, хората мислят, че сте мъртъв. Чувстваш се като балерина, която не танцува и това, наистина етъжно.”
Рандолф Дюк е изключително взискателен творец (1). Истински работохолик – без значение дали работи за своето собствено име или пък за някоя прочута модна къща. Пред медиите споделя: “Аз съм много недоверчив. Често не позволявам на никой друг да моделира облеклата – те трябва да минат през моите ръце и затова се захващам за работа” (2). Самият дизайнер си дава ясна сметка за модната динамика и за ролята на потребителите, които всъщност управляват дизайна (а не обратното). Работейки за модна къща “Холстън”, той изразява несъмнено уважение към нейния създател – покойния вече Рой Холстън – истинска емблема на американската мода. Емблема, на която на младини Дюк се е възхищавал и даже – подражавал. Всъщност откровенията на дизайнера пред журналистите са достатъчно красноречиви, за да допълнят неговата естетика, философия и нагласа:”Отминаха времената, когато модата проникваше отгоре-надолу. Сега нещата са се преобърнали…Ние подценяваме интелекта на потребителите. Те знаят какво точно искат да си купят едва, когато го видят в магазина…Не гледам назад с носталгия. Създавам такъв тип модерни дрехи, които смятам, че и Холстън щеше да прави, ако беше жив. А той със сигурност нямаше да създава облекла тип “ултравелурени”. Щеше да наблегне на микрофибъра” (3).
Генезисът на виртуозността на дизайнера може да се търси още в детските му години, когато той се впечатлява от изявите на майка му във “Фоли Бержер” в “Тропикана” – Лас Вегас. Ефектните сценични костюми, феерията на външността на танцьорките и блясъкът на лъскавите им украси оставят в съзнанието му незалечими следи (4).
Рандолф Дюк успява да съхрани усещането за висока класика и романтизъм в своя дизайн успоредно с кодовете на новия тип елегантност, разчитаща на повече изчистеност и минимализъм. Дрехите му носят особен вид сексапил и женственост и тъкмо за това са предпочитани и желани от прочутите холивудски кинозвезди. Това става безвъпросно ясно през 1997 година, когато той успешно дебютира на Седмицата на модата “Севънт он Сикст”, привлича магнетично вниманието на Холивуд и получава прозвището “Херцогът на звездите”. Сред най-известните му клиентки са Хилъри Суонк, Шарън Стоун, Ким Бейсингър, Мини Драйвър, Джина Дейвис и др. Дюк получи много овации, когато Хилъри Суонк получи “Оскар” през 2000 година на бляскавата церемония, облечена тъкмо с негова рокля.
* * *
В „Брайънт Парк” по време на модната седмица “Севънт он сикст” Рандолф Дюк показа колекция, издържана в най-добрите традиции на “Холстън”. Това беше първата и единствена досега възможност за мен да се срещна и да разговарям с този талантлив и многообещаващ дизайнер. Блиц-интервюто взех минути преди неговото шоу на 31 март 1998 година в Манхатън. Още началните модели на колекцията на модна къща “Холстън”, дело на нейния главен дизайнер Рандолф Дюк и ориентирана за есента и зимата на 1998-1999 година показват стремежа да се намери общото между официалното и спортното облекло, да се по-стигне синтез между лукса и удобството. Самият дизайнер отбелязва за своите произведения следното: ”Есенната колекция на “Холстън” – в това число: форма, конструкция, цвят и избор на тъканта, си я представях като съвременно облекло, очертаващо границите между деня и нощта!”.
Опростените като силует образци привилегироват кашмира и двулицевата вълна,предлагайки на модерната жена нови усещания, нови представи за комфорта и практичността. Тази естетика е свързана с възгледа, че да си облечен шик, това означава да отдадеш предпочитание на функционалната дреха, изработена от превъзходни материали. Лекота и плътност, изчистеност и практичност са едни от водещите характеристики в колекцията на Рандолф Дюк. Впечатление прави фаворизирането на фланелите с поло-яки, както и на модерните наметки от типа “рокли-ризи”.
Дневните конструкции са еманципиран израз на традиционния шев – вместо претрупаност и изобилие от подплънки, стилистът предлага чиста и елегантна линия гарантираща съвременно и комфортно, релаксиращо облекло. Дрехите се носят без усилие, без каквото и да е чувство за тежест. Освен кашмир и мохер, в колекцията са използвани туид, сатен, шифон, гарнитури от сребърна лисица, ликра и стреч. Изборът на платовете продиктуван от желанието да се лансират модни образци, които да подчертават достойнствата на днешната жена, без обаче да й отнемат или пък да изместват изцяло нейната съблазнителност и фаталност. Както писа по повод на това ревю влиятелният вестник “Уиминс уеър дейли”: „До неотдавна Рандолф Дюк клонеше към преувеличението на блясъка и самоцелния лукс при вечерните дрехи, докато сега е налице една по-голяма балансираност и умереност. Едно обстоятелство, съпътствано с постигането на по-добри резултати. Неговите украсени с маниста наметки от туид, пенюари и халати от разкошен кашмир и жерсе с ципове са прекрасни и заедно с това имат чудесен търговски вид” .
Финалът на ревюто с есенно-зимната колекция 1998-1999 години на модна къща “Холстън” и нейния главен дизайнер Рандолф Дюк ознаменува съвременната представа за луксозното и утилитарното,за растящата роля на висококачествените материали и естестката непретенциозност на силуета и обема на дрехата! По-надолу предлагам отговорите на Рандолф Дюк, хвърлящи допълнителна светлина върху неговата колекция за “Холстън”, есен-зима 1998-1999 години:
ЛЮБОМИР СТОЙКОВ: Какво послание отправяте с тази колекция?
РАНДОЛФ ДЮК: Посланието на колекцията се корени в лукса,в лекотата на облеклото и е в границите на дневното и вечерното облекло.В миналото “Холстън” бе известен преди всички с разнообразното си вечерно облекло,но в тази колекция сме предложили и всекидневно облекло,което е в унисон със съвременната жена.Това са облекла,в които границата между официалното и практичното се размива.
Как ще формулирате елегантността?
За мен тя се състои в начина,по който една жена изгражда своя личен стил, личи по самочувствието,с което жената носи дрехите си.Това е като “излъчването” и “обвивката”.Когато една жена има излъчване – за нея казваме:”Изглежда страхотно!”, докато, когато е просто добре облечена – може да кажем само:”Страхотен костюм”.Аз не искам жените само да се носят добре,искам да изглеждат страхотно.
Как ще определите символиката в стила “Рой Холстън”?
Мисля че се състои в лукса, навременната елегантност и блясъка. Винаги си го представям заключен в тези три понятия и мисля, че на това модната къща дължи световното си признание!
Бележки:
(1) За живота и творчеството на Рандолф Дюк вж. по-подробно: Anable, A. Who Said Halston’s Dead? In: The Look On-Line Inc.; The arbiter. (Fashion designer Randolph Duke opens shop in Los Angeles) In: Los Angeles Magazine, Sept. 1999; Stegemeyer,A. Who`s Who in Fashion.Third Edition. ”Fairchild Publications”. New York,1996 ; Daily News – Vogue.Com;Daivis, B. Randolph Duke:Fashion Designers . In: Fashion Windows – Internet;
(2) The arbiter (Fashion designer Randolph Duke opens shop in Los Angeles). In: Los Angeles Magazine, Sept. 1999.
(3) Anable, A. Who Said Halston’s Dead? In: The Look On-Line Inc.
(4) Daivis, B. Randolph Duke:Fashion Designers . In: Fashion Windows – Internet.
(5) Ibid.
Снимки:
1. Рандолф Дюк , 1998, Ню Йорк.
Фото: © Любомир Стойков
2. – 11. Модели от колекцията на Рандолф Дюк за “Холстън”, есен-зима 1998-1999
Фото: © Любомир Стойков
12. Любомир Стойков заедно с Рандолф Дюк, 31 март 1998 г. – Ню Йорк.
Фото: © Любомир Стойков
13. и 14. Модели от колекцията на Рандолф Дюк, пролет-лято 2001
Фото: © All photographs ©2000 firstVIEW
15. – 16. Хилъри Суонк по време на церемонията “Оскар 2000”, облечена в рокля на Рандолф Дюк
Фото © Daily News – Vogue.Com
17. – 19. Прочутата „Отворена къща” на Рандолф Дюк в Холвуд Хилс.
Фото © The Randolph Duke Home, Estate of the Day:
http://www.luxist.com