Родена е на 8 април 1941 година в Блосъм, Дербишир – Англия. Нейното истинско име е Вивиън Изабел Суайър. Учи един семестър в Школата за изкуства „Хароу“. Известно време работи като учителка. От 1971 година се изявява на дизайнерското поприще. Същата година заедно с Малкълм Макларън (продуцент на попгрупата “Секс пистълс”) откриват бутик “Let It Rock”, преименуван по-късно на “Too Fast to Live, Too Yong to Die” (1972), на “Sex” (1974) и на “Seditionaries”(1977).През 1984 година в Лондон открива втори бутик “Носталгия по Калта”.През 1989 – 1991 е професор по мода във Виенската академия по приложни изкуства. През 1990 и 1991 година е обявена за дизайнер на годината във Великобритания, а през 1992 година става носителка на Ордена на Британската империя. Позната е по света с различни марки: “Вивиън Уестууд голд лейбъл” ( ориентирана към висшата мода), “Вивиън Уестууд ред лейбъл ( ориентирана към младите потребители ),“Англомания” ( предназначена за всекидневието в стил унисекс), “Мен” ( за представителите на мъжкия пол) и др. От брака си с г-н Уестууд има две деца – Бен и Джозеф.
„Ортодоксалното е гробът на интелигенцията, а неортодоксалното е ключът към моята личност“ – никак не е случайно,че тази сентенция на Бертран Ръсел толкова се харесва на Вивиън Уестууд, че тя я обявява и за свой основен девиз. Парадоксът, крайната екстравагантност и клокочещото бунтарство са в основата на нейната естетика. Най-прочутата британска дизайнерка черпи вдъхновение от живота и предизвикателствата на младежките субкултури, от упадъка на културата, от минали епохи… Уестууд – едно истинско знаме на свободата в днешния моден дизайн, символ на разкрепостеността и анти-модата!
“СЕКС ПИСТЪЛС” И НОСТАЛГИЯ ПО КАЛТА
Радикален поврат в живота и творчеството на бъдещата дама № 1 на английската мода е срещата й с Малкълм Макларън, един от основателите и продуцент на прочутата пънкарска група „Секс пистълс“, и общото им решение да създат бутик за рокаджийски дрехи. Ето какво си спомня Вивиън Уестууд години по-късно: „Попаднах в модата случайно. През 1970 година приятелят ми, Малкълм Макларън – студент, притежаващ невероятен гений що се отнася до изкуство, ме помоли да му помогна за откриването на магазинче за стари грамофонни плочи с рокендрол музика, която навремето беше забранена да се разпространява по радиото и телевизията“. Постепенно нейният интерес към уличното, битническото и хипарското облекло нараства дотолкова,че тя започва да създава подобен тип облекла от кожа и латекс, с много ципове и капси. Уестууд си спомня: „Установих, че обичам да създавам дрехи, които после хората да носят по улиците“.
Дизайнерката с успех проектира облеклата на скандално известната пънк-група „Секс пистълс“, изцяло издържани в духа на антимодата. Бунтарският й характер стилистката се опитва да обясни години по-късно по следния начин: „Мислехме, че модата може да действа превратаджийски, като плакатите, памфлетите и книгите. Освен това бяхме на мнение, че с рокендрол музиката на „Секс пистълс“ ще извадим от релси световния порядък“. След пънкарския период Уестууд се вглежда в друг модел на протестната култура и така създава началото на движението „Нови романтици“ с колекцията си „Пирати“ през 1981 година.Това е и първата й официална колекция, показана в зала „Олимпия“ в Лондон. Чрез нея авторката й прокарва внушението за романтичните бунтовници, облечени с типичните за ХVІІІ век шапки, лежерни ризи, екстравагнтни жилетки, дълги рокли с живописни мотиви и широки ботуши. Всеизвестно е, че тъкмо тези облекла оказват особено силно въздействие върху стила и външността на клъберите и като цяло на възникващата по това време клубна култура и клубна мода в Англия. Следващата й колекция – „Punkatura“ ( 1982 г.), според Колин Макдауъл, представлява амалгама от най-различни радикални идеи и обобщение на линиите, които ще доминират в лондонската мода много сезони напред. В анализа си на Вивиън Уестууд Макдауъл отбелязва, че наредените на слоеве, нещастно „бедни“ платове да бъдат смесвани с пантомимно пренебрежение към предишните свещени представи за вкус. Това е времето, когато самата дизайнерка прокламира: „Аз просто искам да прецакам всичко“! Етническите и историческите заемки, романтиката на бедността, атрактивността на мизерията и все по-специфичната сексуална позиция, правят Вивиън Уестууд кралица на колежите по дизайн и изкуства и магнит, привличащ извънредно много дизайнери в Париж и Милано. Нейното влияние върху Галиано е значително. Идеите й определено го насърчават, а нейната антибуржоазна, конфронтационна и антимодна позиция го вдъхновяват редом с много други студенти от колежите за мода. “Подходът на Уестууд беше високо политизиран, но тя не избяга от тенденцията, видяна и от други дизайнери, а именно – да използва западния подход като механизъм, който задвижва могъщи култури и племенни величия в затворения свят на западния вкус. Неизбежно, Уестууд експлоатира тези извори до крайност, но в сравнение с много други дизайнери, тя позволява на културите да говорят за себе си, с минимум обезценяване” (2 ).
Оттук нататък хрониката е показателна за стремителното й развитие – през 1984 година открива нов бутик в британската столица и го наименова „Носталгия по калта“. Същата година година тя вече е сред петтимата най-добри дизайнери в света, редом с Ханае Мори, Калвин Клайн, Джанфранко Фере и Клод Монтана по преценка на японски експерти. След още няколко години създава двете си прочути линии “Голд лейбъл” и “Ред лейбъл”, за да се стигне до паметната 1990 година, когато във Флоренция показва и първата си мъжка колекция.
КОРЕНИТЕ НА МОДНАТА ГЕНИАЛНОСТ
Къде следва да се търсят корените на необикновения талант, на гениалността на Вивиън Уестууд? В осемнадесети век, през Викторианската епоха, или пък в разкъсваната от контрасти и заредена с духа на непокорството младежка култура? А може би като цяло в историята на изкуството? Нека да се вгледаме в нейните откровения Интересът на Вивиън към произведенията на художествената култура се подсилва компенсаторно и от духовния дефицит, който тя е търпяла като дете. Ето какво споделя самата дизайнерка: „Тъй като съм родена в индустриален район, през детските ми години никога не съм ходила на театър, в музей или в галерия за изкуство. Още по-малко съм се потапяла в литературата. Лондон ми отвори очите за всичко това и то започна да ми харесва.Сега всяка сряда се срещам в един музей с приятеля ми, който ме ограмоти в областта на литературата и си приказваме цял час. Обожавам Хъксли, Джон Стюарт Мил, Пруст, Анатол Франс, както и балетите на Киров“.
Вивиън Уестууд и Джон Галиано и малко след тях – Аликзандър Маккуин в Лондон, както и Кристиан Лакроа и леко встрани от него – Жан Пол Готие в Париж, са сред най-ярките представители на историзма в модния дизайн. Техният поглед към миналото е толкова завладяващ, че “често се вярваше, че фантазията и карнавалните дрехи са единствените форми, които креативната мода може да приеме днес” (3). Увлечението към ретро модата, което за Уестууд означава интерпретиране на образци не само от ХVІІІ, но даже и от ХVІ век, издава всъщност волята да се преодолее дефицита на въображението, да се открият нови ( но те всъщност са стари ) източници на вдъхновение, които са надеждни и безсмъртни като общокултурни и общоцивилизационни ценности. Дизайнерският “историцизъм” изисква и съответната театрализация на модата, предполага ефектния шоу-спектакъл, който далеч надхвърля преките комерсиални цели на познатите дефилета с цел незабавни продажби. Справедлива е констатацията на Колин Макдауъл, според която : “Въпреки че Уестууд и Лакроа са, да се надяваме, твърде опитни, за да изпаднат в тази заблуда, техните декоративно жизнерадостни представления цялостно промениха концепцията за това представяне на модата в Париж и Лондон. Заедно с Джон Галиано и Жан Пол Готие, те направиха модните шоу изяви много различни от традиционните ревюта, които изискваха дизайнерите да продават дрехите като ги показват директно на потенциалния купувач. В средата на 80-те формулата се промени в Лондон и Париж, а модното шоу стана средство за възбуждане на въображението на пресата и купувачите чрез явно преувеличение на дизайнерското изкуство.” (4). През различните етапи на творческата си еволюция Вивиън Уестууд обогатява световния моден дизайн с възвръщането на интереса към обувките с високите платформи; широките ботуши и романтичните ризи с жабо; миникринолините и аристократичните яки; носенето на бельо, в т.ч. сутиени и корсети над дрехите; носенето на причудливи шапки и използването на пера като украшения; собствена интерпретация на турнюрите и фетишизиране на корсетите, бикините и шортите и др. Важно е да се подчертае, че тя действително има огромен принос за пробуждането на творческото любопитство по отношение на миналите епохи и на етническите стилове и култури, както и за задълбочаване на естетическото изследване и адекватното модно удовлетворяване на потребностите на младежкия стил на живот в синхрон с ценностите на новите генерации.
ДРЪЗКО ЕРОТИЗИРАНЕ НА МОДАТА
Сексът и особено неговите естетизирани отклонения привлича властно вниманието на Вивиън Уестууд, не само като трайна отлика в поведението на модерните генерации, но и като възможност чрез неговите крайни дегизации да се изрази концептуалност,философия и нагласа. Сексуалните интерпретации и дръзкото еротизиране в модата на Уестууд доведоха дотам, че започнаха масово да й подражават – веднъж като лансира в средата на осемдесетте модата на миникринолините; втори път – като постави ударението върху бельото и неговите атрибути, извеждайки го като горна дреха и трети път, като шеговито интерпретираше гениталите в облеклото – едни незабравими, макар и шокиращи и скандални дизайнерски хрумвания. Вивиън е чута да казва, че нейният идеал е един джентълмен който от кръста нагоре е фин, изискан и аристократичен, а надолу е без панталони! Не бива да се подминава и обстоятелството, че стилистката избира такива сексуални перверзии като садомазохизма и фетишизма като основни символи и акценти в своето творчество, тъй като чрез тях още по-разтърсващо и силно би могла да изобрази хаоса и упадъка в обществото; да направи алюзия с острите социални конфликти, с главните екзистенциални проблеми на днешния човек! Дизайнерката схваща скандала и скандалната външност ( постигана в т.ч. и чрез предизвикателни разголвания и дръзки еротични внушения ) като ефективен способ за ликвидиране на старото мислене и старата форма с цел разкриване пътя на новите творчески изобретения и налагането на новия стил и вкус. Както пише Колин Макдауъл : “За Уестууд скандалът се състои в разрушаване на всяко сексуално табу, което тя може да открие, предизвиквайки морални и социални вълнения и смачквайки всички правила на добрия вкус.”
Вивиън Уестууд е поредното потвърждение на постмодернизма, като обобщаващо понятие за културата в края на ХХ и началота на ХХІ век. Нейните идеи, които съединяват накъсо бунтарското и вулгарното на уличния живот и изисканото и възвишеното от битието на аристокрацията не могат да ни оставят безразлични. Тъкмо тази сплав от традиционно и провокативно е и най-голямото й постижение в областта на съвременния моден дизайн. „Трудно е да се каже, с кое най-много въздейства изкуството на дизайнерка №1 на Великобритания? Изключителното познание на световната култура и класическите образци, грапавината и бунтарството на пънк-модата или пък маниакалната прецизност на изработката? Вивиън Уестууд! Гордостта на английската мода – носителка на ордена на Британската империя за заслуги към развитието на английския моден дизайн.Философията й? „Не е достатъчно да си скандален по природа, трябва да имаш и малко ум в главата си“- твърди Вивиън.
Каква е модата на провокативната авторка през първите години на ХХІ век? Мнозина специалисти определиха, например, пролетно-лятната колекция на Вивиън Уестууд за 2004 година като еклектична и хаотична. Те забелязаха също така използването на камуфлажни щампи и цветови доминанти като червено, оранжево, тюркоазено и пр. Впечатление направиха също скъсените панталони, разнообразието от дължини при полите, както и специалното място на якетата. Удобна или не, тази мода издава своеобразния стил и почерк на една велика авторка, която не спира да се забавлява с това, което върши и не спира да върши това, което я забавлява. Що се отнася до предложенията на Вивиън Уестууд за есента и зимата на 2004-2005 години, не може да не се съгласим, че в тях особено значима е ролята на кадифето, буклето и плетивата. Техниката на пачуърка, използвана майсторски от дизайнерката внушава респект към разнообразието и богатството както на различните етноси, така и множеството индивидуални културни стилове. Като цяло произведенията й представляват типичния за нея брилянтен микс от минало и настояще, преработени и интерпретирани по нов начин идеи и мотиви от предишни нейни произведения. По този повод е любопитно признанието й пред световната информационна агенция APTN: “Няма нищо ново, никога не е ново, защото винаги е някак синтезирано между нещата, които винаги съм правила. Понякога умишлено вървя съвсем встрани от това, което толкова много години създавам. Е, “дълго време” според моите възприятия. Искам да сменя посоката, но винаги, когато взема това решение, се оказва, че съм взаимствала и нещо от миналото. Затова бих добавила, че тази колекция съдържа много нови модели, но някак при нея могат да се срещнат и преработени теми. И когато погледна в ретроспекция, стигам до извода, че нещата, които правя са доста дръзки. Те извеждат жената на преден план и я правят важна, в това число и моделите от последната ми колекция. Тя е съчетание от малко аристократизъм и в същото време – известно количество непринуденост – подобно на една принцеса от Монголия или някоя друга, оказала се изведнъж в центъра на града”.
* * *
Изкуството на прочутата британска дизайнерка Вивиън Уестууд покорява поне с три неща.Първото е, изключителната интелигентност и компетентност по отношение на естетическите знаци и символи на важни периоди от историята на цивилизацията. Второто – просмукването на повечето нейни произведения от духа на реалния живот, от уличния стил и от ценностите на рокмузиката.Третото – ироничната дистанция, която кралицата на пънка запазва и спрямо действителността, и спрямо модата, и спрямо себе си.
Бележки:
(1) В статията са използвани следните източници: Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Стойков, Л. Световната мода – І част ( Англия и Франция) .С., 2000; Martin,R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997, pp.85-87; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986;Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne и др.
(2) McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, p.308.
(3) Ibid., p.302.
(4) Ibid., p.302.
Снимки:
Вивиън Уестууд
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
2. Вивиън Уестууд и групата “The Pretenders”, 1976
Фото: © Quick, H. Defiles de mode. Une histoire du mannequin. Editions “Soline”. Paris, 1997
3. Риза, проектирана от Вивиън Уестууд и Малкълм Макларън – около 1977
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
4. Модели от колекцията “Пирати” на Вивиън Уестууд, 1981
Фото: © Alex Chatelain / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000
5. Вивиън Уестууд винаги е обръщала внимание на специалния дизайн на обувките, 1995 г.
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
6. и 7. Модели от колекцията на Вивиън Уесдтууд, есен-зима 1995-1996
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
8. Вивиън Уестууд, 1996
Фото: © Platon / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000
9. Модел от колекцията на Вивиън Уестууд, пролет-лято 1996
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
10. Вивиън Уестууд подготвя зад сцената представянето на модел от колекцията си есен-зима 1997-1998
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
11. Модел на Вивиън Уестууд, есен-зима 1997-1998
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
12. Модел на Вивиън Уестууд, есен-зима 1997-1998
Фото: © Nial McInerney
13. и 14. Колекция на Вивиън Уестууд, пролет-лято 2010
Фото: © LFW: Vivienne Westwood – MillionLooks.com
15. и 16. Колекция на Вивиън Уестууд, есен-зима 2010 / 2011