Изкуството на българина обхваща всички области на живота. Но особено голямо, самостоятелно творчество нашият народ е постигнал в българските носии и шевици. Тези високохудожествени произведения на изкуството отразяват душата на българката и нейната сръчност. Тя е тъкала, шиела и везала дрехите. Оттук произтича и единството между материя, цветосъчетание и орнаментна украса. В традиционните български костюми с везмо се украсяват горните дрехи – главно ризите на жените и мъжете и по-рядко сукманите. Текстилните материали за изработка на народните носии са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който могат да се добият в домашни условия. Използвани са още специфични и характерни за нашите земи материи като бяла тепана тъкан и бяла аба. Те представляват дебела домашна вълнена тъкан, тепана на тепавица и предназначена за шев на горни мъжки и женски дрехи. Кожата заема сравнително ограничено място – за калпака и цървулите. Разнообразието от тъкани е обусловено от потребностите на делничния и празничен живот на българското семейство.
Шевицата е едно от най-ярките достижения на българското народно творчество. Тя е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино опредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци. Най-често тя е разположена по откритите костюмни части: пазви, краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи. Прелестта на българската шевица се дължи и на умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове до силните контрасти на ярките. Тя е богата на орнаменти. Най-често са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил. Характерни са стилизациите на животински фигури, предимно: петли, гъски, пауни, гълъби.
Сред шевиците при народните носии особено популярни са „кенетата”. Това са дребни плетива от копринени или памучни конци върху конски косъм, изработени с игла. Използват се за изящна цветна украса на забрадките, пазвите и ръкавите на женската риза.
Други уникални произведения на българското текстилно изкуство са плъстените изделия. От тях се правят шапки, покривки и килими. Наименованието плъсти идва от думата сплъстяване, защото се ползва свойството на вълната да се сплъстява. За производството на плъстени изделия основната суровина е непредената овча вълна. Необходими са още вода, сапун и здрави ръце. Плъстените изделия са осъвременени като в днешни дни се изработват интересни и оригинални брошки и шалове от сплъстена вълна.
Снимки:
1. Мъжка и женска носия, характерни за Шопската област.
Фото: http://horo.bg/
2. Пъстро обагрени детски носии с красиви шевици от Родопския край.
Фото: http://www.forum.bg-nacionalisti.org/
3. Женска варненска фолклорна носия.
Фото: http://www.balkanfolk.com/
4. Кенета на забрадка от град Трън.
Фото: http://eim-bas.com/
5. Плъстено цвете, подходящ аксесоар както за дрехите, така и да се вплете в косите.
Фото: https://www.facebook.com/
6. Ръчно плъстен шал с мериносова вълна и прозрачна база от памук.
Фото: http://www.mitradar.com/
