Виктория Чолакова
Лили Големинова
Емилия Пейчева е една щастлива жена! Тя е собственик на компанията „Хев” – специализирана в производството на модели за „пълни дами”. Ето философията на Емилия – „Поглеждам се в огледалото, и вместо да си кажа – леле, колко съм дебела,, аз си казвам „леле, колко съм хубава!”…. защото се виждам през очите на моето дете, през очите на съпруга си, а за тях аз съм красива. Те ме обожават… и наистина се чувствам хубава”. Хубваи се чувстват и клиентките, 80 % от които са постоянни – връщат се отново и отново в „Хев”, защото им е харесало от първия миг, когато са изкачили стръмните стълби и са видяли насреща Емилиа – „жена, която може да ги разбере и може да ги облече”. !” Това именно е впечатлило Емилия в Швейцария – „в магазините за едри жени винаги има едри продавачки! За да се чувстват удобно! Това е! Това е и нишата на българския пазар, която ние първи запълнихме! В момента правим от 34-ти до 64-ти размер…”
Малко предистория… Емилия Пейчева е завършила икономическия техникум, след това – икономическия институт и накрая – социология в Софийския университет… обичам нещата да ми се сличват лесно и бързо.. да ми върви”.. и така и става. Емилия В началото работи като социолог в местната промишленост – битови услуги, по-късно като началник на химическото чистене, промените я „заварват” като социолог в КНСБ. „ През 1991-ва регистрирахме фирмата, 92-ра съпругът ми го съкратиха от армията, и наехме един щанд – 2 на 2 метра в зала „Универсиада” – спомня си Емилия, – и отидохме в „Яница-Елхово” и купихме стока, ушихме с една приятелка няколко неща и така започнахме.. след това отидохме в Руския културно-информационен център, там вече наехме по-голям щанд, после – магазин, колелото се завъртя…” Наема хора, съкратени от предприятието, в което е работила преди, купуват едното ателие, после още едно. „Така се получи, малко като американска мечта – в по-малки размери, но аз съм си много доволна! За мен това е изпълнена българска мечта!” От самото начало Емилия и съпруга й Христо „силно държат на българското”. „И до ден-днешен като отида в магазина и видя две неща – едното от които българсако, дори и по-скъпо да е, ще купя българското. Ако ние ценим това, което сами произвеждаме, всички ще се чувстваме по-добре, пък и парите ще остават в България! И никога не съм се изкушавала да пътувам до Турция, както мнозина правеха, да купувам евтино, да продавам и да прибирам парите. Иначе за това ме бива – много съм силна в търговията (смее се)! Само платове внасям оттам, но държа моделите ми да се шият тук, в България!” – такава е философията на Емилия.
За самите модели в началото наема дизайнерка, но тъй като се оказва, че обикновено клиентите казват какво да им бъде ушито, постепенно всички служители на „Хев” стават „колективен дизайнер”, с и самата Емилия веднага щом види един плат, знае какво ще ушие от него и „на кого ще го продам” – добавя тя със закачлива усмивка….
Емилия има чудесна представа как „стоят” нещата по света. „Със съпруга ми много пътуваме и обичаме да пътуваме, но никога не съм си представяла, че мога да остана в чужбина. Единственото място, от което не ми се е тръгвало, е Женева” – все пак признава тя. Където и да ходи обаче, очите са й в дрехите. „Парижанките, например, определено не знаят как да се обличат” – изненадващо заключва тя, припомняйки си собственото си стъписване от този факт, както и от наличието на „страшно много” некачествени китайски стоки на много високи цени. И, съвсем неизненадващо за мен, добавя, че най-умеят да се обличат българките и – след това – рускините. Според Емилия, в момента в България има много качествени дрехи и българските компании – не защото е пристрастна – работят много добре. „Като ходя из магазините, надлюдавам и мога да проследя развитието на родните фирми – например кога са си купили нови машини и винаги им се радвам, когато внесат нещо ново – като техника или идеи. И нещата се развиват добре. Не като политика – за съжаление… хората, от които завиви, много не си дават сметка, че ние трябва да излизаме на международния пазар със собствена продукция, със собствената си марка.” Няма политика за пооюряване на родното производство категорична е Емилия. „Представяте ли си, че на „Произведено в България” – вместо наемът да е символичен и някой да застане зад презентирането на българските компании, пространството в НДК е преотстъпено няколко пъти и цените стават непосилни за по-малките фирми и знай-вече за производителите… а нали те трябва да бъдат поощрявани.” И друго – „сега се опитах да проверя интернет какви са изискванията към наши бранш след влизането в ЕС – няма такава информация, няма презентация на фондовете в нашата сфера, какви са променте в законите, които ни касаят…” Да има група, която да ходи, да обяснява на хората, а не да трябва винаги да се плаща на консултантска фирма!
Дрехите на „Хев” са били прзентирани като „представително български” на много места по света, включително и в Париж. Макар да знае колко невъзможна изглежда тази мечта, Емилия си е пожелала някой ден нейни дрехи – с марката на „Хев” да се продават на „Шанс-Елизе” и да привличат с това, че са български. В модата – пък и навсякъде – малко здравословен патриотизъм не вреди. „Едно нещо не съм ушила с чужда марка… в моя магазин едно нещо не съм продала с чужда марка. И оцелявам!” С „Хев” Емилия Пейчева създава работни места тук, в България, плаща данъци тук, в България и се стреми да създаде нещо наистина стойностно, което да остане във времето.
Като се разхожда по софийските улици, Емилия гледа най-вече за да разпознае „своите” клиентки – тези, които са облечени в „Хев” – „даже някой път ги броя, колко от хората, които срещна, носят „моите” дрехи – нещо като социологическо проучване”.
Иначе материите, които избира, са според вкусовете на клиентките, като същевременно Емилия елегантнп ги насочва и коригира. „Според желанията и възможностите им, избирам материи на полиестерна основа и добре обработени, които да падат меко и леко, които да се доближават до естествения материал, но все пак да не се мачкат, което е най-често желанието на клиентите. Фирмите и у нас вече се съобразяват с глобалното затопляне и вече има материи, които са смес между памук и полиестер или вискоза и полиестер… има видима тенденция да се работи с естествени материали, което си е вид престиж – тоест у нас всичко си идва на местата, ставаме все по-богати (усмихва се), защото естествените материали, естествено, са по-скъпи, изискват по-голям гардероб, изобщо – повече възможности! Като основен естествен материал ползвам кадифе, защото е хем спортно, хем елегантно! Също памук, ликра и – за летните месеци – вискоза! За зимата – само вълна!”
И на финала се връщаме към най-характерното и най-важното за фирма „Хев” – големите размери! „Аз самата съм голяма… и хубава (смее се) и винаги ми е било трудно да си намеря подходящи дрехи и – най-вече – разнообрази модели. И преди и сега битува схващането, че щом си дебела, значи не се интересуваш от дрехите, които носиш… не е така, може да си дебела и добре облечена! А и пренебрежението от страна на продавачките – „за такива като вас – нямаме” – негодува Емилия. И затова, когато започва бизнеса, казва дизайнерката която е 42-ри размер „започваме да правим модели от мен надолу, не от теб нагоре!” И с годините това се налага като „емблематично” за „Хев”! На всичкото отгоре, Емилия познава вкуса и помни гардероба на всяка от тях – „това страшно ги впечатлява… когато има предлагам нещо ново и кажа, че могат да го комбинират с онова розово сако, което са си купили преди месеци, те направо се изумяват!Тоест следващият сезон да е продължение на предишният, а не да ги карам да си подновяват целия гардероб всеки сезон – не сме стигнали толкова напред още”.
Друга практика, която съществува само в „Хев” е, че „при нас няма разлика в цените на различните размери – никъде по света го няма! Може да е неправилна тази моя политика – смее се Емилия, – но не е честно едрите дами хем да даваме повече пари за храна, хем пък да даваме повече пари и за дрехи!” Това е – самоирония, неподправена радост от живота и усмивки – това струи от всеки модел на „Хев”! И всичките им модели се носят с удоволствие!
