ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ”ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!”

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ”ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!”

*Арт мениджърът на галерия „Юзина” за пазара на картини.

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!Десислава Монева е високо квалифициран експерт в сферата на изкуството – арт-мениджър, куратор, директор на художествени галерии и се занимава с музеен мениджмънт. Има подредени над 100 изложби в Европа и САЩ.

1. Кога и защо решихте да се занимавате с изкуство и галерна дейност?

Отраснала съм с колекцията на моята майка от албуми на световни художници от много ранна възраст. Първите ми спомени от изкуството са как с часове разглеждах и си фантазирах сцените от картините на Тициан, които оживяват. Мога да кажа, че основните ориентири и информация за живота получавах от картините на Тициан, Рубенс, Микеланджело.

Съвсем естествен избор се оказа по-късно желанието ми да се занимавам с професия, която да ми дава често общуване с изящните изкуства. Бързо разбрах, че моят талант е именно там, но не като художник, а като добър организатор, идеолог и вдъхновител на творци. Харесва ми да измислям и изграждам форми, под които да се изявяват различни автори. Това е склонност още от детството ми – да бъда лидер на групата и да измислям интересни игри, които увличат всички, а и все пак съм зодия “Лъв”...

2. Вие сте основател и директор на галериите „Триадис”, създадена през 1999 г. и „Юзина”, която отвори врати в края на 2011-та. Кое е различното при двете галерии?

“Триадис” е моята учебна територия, с повече от 10 годишна подготовка, която ме доведе до идеята за галерия като “Юзина”. Трябваше да получа практика от реалния галериен живот след като завърших образованието си и така през 2000-та година, посещавайки няколко водещи частни галерии в София, на които сътрудничех тогава, придобих смелост да отворя своя галерия. Само така можех свободно да експериментирам и да се уча от грешките си. “Триадис” си е мое “дете“ и то просто порасна и се превърна в “Юзина”. Името си дойде със сградата, в която е сега галерията на ул. Московска 11. Там в началото на 20 век е била разположена юзината на царския дворец, която е произвеждала електричество за двореца. Затова и самото лого на галерията изобразява светкавица. Символиката в името и запазеният знак с лекота ми показаха посоката. През годините, в които организирах изложби чрез „Триадис” имах възможност да посещавам и световни галерии. Това ми даде ориентир и ме изгради като личност, каквато съм в момента.

3. Освен професионален опит имате и научни интереси в сферата на културния мениджмънт. Темата на дисертацията ви е свързана с проект на музей за съвременно изкуство в България. Разкажете ни повече за него?

В момента защитавам докторската си степен по “История и теория на изкуството” в Софийския Униерситет. Темата на изследването ми е “Основаване на музей за съвременно изкуство”, а процеса и пътя, по които се основава подобен институт са нови за България. Базата ми за сравнение е развитата вече подобна практика в САЩ, където имам специализации и добри контакти с галерии, художници и куратори на музеи.

4. Какви проблеми и тенденции бихте откроила в съвременната българска арт действителност?

Проблемите са много и комплексни, но основният според мен е липсата на яснота какво и как трябва да се върши. Преминаването на нашата държава от централизирана, към пазарна икономика създаде предпоставки за загуба на ориентирите. Оказахме се в ситуация, в която липсват нови правила и която промени всичко. Културата е огледалото на обществата. Липсват авторитети, поради простата причина, че авторитет се гради в определена среда с определени ценности. Политическите обусловености наложиха отдръпването на държавата от процесите и от ролята на основен финансов стълб и тя се превърна в безпомощен наблюдател, който в същото време не желае да приеме новата си периферна роля. Така се оказахме в държава, бореща се срещу своите хора и опитваща се да доминира в обществените процеси на всяка цена и сякаш по стара традиция, без да има вече правото. Аз мисля, че в момента най-големият ни проблем да се оттърсим от трудностите на прехода е именно борбата между държавния и частния сектор. В условията на пазарна ситуация е редно двата сектора да бъдат партньори.

5. Какви са размерите и потенциалът за развитие на пазара за съвременно изкуство в България?

Пазар на изкуство в България може да съществува, разбира се. Имало е периоди, в които пазарни ситуации са заработвали добре, но поради споменатите по-горе причини бързо са се разпадали условията за функционирането на правилните механизми. Не е невъзможно да имаме регулиран пазар на изкуство, след като има търсене и предлагане на културни продукти. Проблемът с бедността на държавата ни е реален, а изкуството винаги е било елитарна потребност или както добре знаем от книгите по икономика и пирамидата на Маслоу – този вид потребност е на върха на пирамидата. Въпреки това има достатъчно хора в България, които могат да купуват произведения на изкуството и имат нужда да бъдат приобщени към дадени места, където се случват културните процеси. С отварянето на границите и влизането ни в европейската общност в страната ни се увеличиха и чуждестранните посещения на хора от цял свят. Ако обаче правителството създаде предпоставки и привлече чуждестранни инвеститори, това би съживило икономиката и пъзела много бързо ще се нареди.

6. С какво българското съвременно изкуство е интересно в чужбина?

С идеите си и най-вече с общочовешките си идеи, които интерпретира чрез своя “пластичен език” и изразност. Добрите идеи и послания към света нямат национални граници. Те просто носят информация на света.

7. Познавате добре американския арт пазар. Какви са неговите специфики?

Американският пазар също се бори с множество предизвикателства и цикличност на процеси, които го стимулират. Мащабите на американския арт пазар са несравними с потенциала на нашите мащаби в България, но все пак ще ви кажа кое дава механизъм за аналогии. Там правилата са установени и работят, спазват се. Държавата е единствено коректив и регулатор, а не основен двигател на пазарните механизми. Частният сектор е водещ /но това може да бъде и проблем, отнесен към отделен разговор/ и ето ви ситуация, създаваща пазарни модели и нива. Там поради огромните мащаби на пазара естествено има и отделни групи сегменти, които имат различни потребности, интереси и търсения. Тези групи са част от едно цяло, но те са отделни организми, съществуващи като части от общото цяло със своите потребности, но спазващи правилата на цялото. Българският арт пазар може да бъде разглеждан като спорадично явление, което отразява потребностите и търсенето на една група – наречена “Български арт пазар”. Какво тогава пречи да сравняваме на тази база нашата “национална” група с отделна американска такава?!

8. Споделете ни някои от основните принципи в арт мениджмънта и кои са новите практики при него в България и в чужбина?

Това са принципите на мениджмънта във всяка една област със спецификата на познаването на определена арт – среда. Именно – проектиране, организиране, реализиране и анализ на процеса. Относно тенденциите по света – това са създаването на комуникационни мостове между различните културни институции. У нас нещата не са по-различни, но нямаме достатъчно самочувствие все още, че има какво да дадем на света. Плахите опити в налагането на отделни имена на артисти по света, обаче дават добри резултати. Нещо, което е валидно и за глобализиращото се “световно село”. Тогава изводът е, че ни липсват добри и достатъчно мениджъри, които да налагат имена.


9. От какво зависи успехът на социално ангажираните проекти в изкуството?

Тук вече ще кажа, че със сигурност зависи от правилното и адекватно представяне на проекта. Ако един галерист успее да създаде среда и механизъм за представяне на световно ниво на даден артист, то няма как да не реализира успешно проекта. Отделен въпрос е какво точно означава успешно-реализиран проект?! Тук има възможност за спорове и дискусии, дали изкуството трябва да има цена и кое му придава стойност – пазарната му реализация, отзивите на критиката, приемането му от множество публика или всичко накуп?!

10. Кои са вашите предпочитани художници – съответно български и чуждестранни?

От българските – Богдан Александров, Емил Стойчев, Венци Занков, Деян Вълков, Станислава Стоянова и други. Световните – Рос Бекнар, Сара Смол и Саймън Люис.

11. Кои са любимите ваши картини?

“Парфюмът на любовта” , Космическите 4D платна на Богдан Александров, “Портите” на Огнян Цеков...Композициите на Деян Вълков.


12. На вас лично какво ви дава изобразителното изкуство – като усещане и като естетическо преживяване?

Информация, предизвикателство, истина! Никога не съм търсила единствено естетическа наслада, дори бих казала, че тя замъглява сетивата и не виждаме истината, а истината е единствено в сърцето  Голямото изкуство докосва сърцето. Като общуване с реален човек е!

13. Какъв съвет бихте дала на начинаещите автори, които искат да пробият в и извън България?

Да бъдат смели, да експериментират, да не се съобразяват с модата , а да търсят своята дълбока истина и само така ще намерят онова послание, което единствено те могат да дадат на света. Тогава светът сам ще им открие това, от което имат нужда и ще ги заведе до правилните места. Нека да вярват в себе си!

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!

14. В какво вярвате най-много?

В универсалната енергия!

15. Какви са професионалните ви амбиции, планове и мечти?

Да успея да създам едно добро място за съвременно изкуство, което ми се иска да е „Юзина”. Да успея да приобщя най-смелите и авангардни авторски проекти и да мотивирам творците да работят по правилата на арт-мениджмънта, въпреки трудностите.

16. Какво ще бъде първото нещо, което ще направите ако сте министър на културата?

Не бих искала да съм министър на културата. Не мисля изобщо, че трябва да има такъв министър, защото не вярвам, че един човек може да реши множеството проблеми на множество групи за определен срок от време. Проблемите трябва да се решават от отделни заинтересовани групи от хора, които да работят заедно и по правила. Всеки да е ценен и принадлежен към своята общност...нещо като линейна структура на управление , а не пирамидална.

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!

17. Какво ви вдъхновява в работата?

Добрите проекти и нестандартните хора.

18. Кое е най-сложното професионално предизвикателство, с което сте се справяла?

Ами те са всекидневните сложни ситуации. Оказва се май, че съм нещо като специалист по взимането на решения при неопределеност и риск.

19. Защо решихте за създадете детска Арт Академия към галерия „Юзина” и какви са плановете ви, свързани с арт пространството за деца?

Това е най-скъпият на сърцето ми проект. С голяма радост аз и екипът на „Юзина” създадохме детската школа. Децата са най-близки до Бога, ето защо е щастие да се общува с тях. Дори бих казала, че те ни обучават на добри идеи, а ние ги направляваме само в техниките и похвата на изразяване. Идеята да създам среда, в която децата да се докосват и общуват с истинското изкуство, дава много добри резултати.

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!

20. Споделете ни нещо и за вашите артистични таланти?

Най-големият ми талант е да вдъхновявам!

21. Какви са модните ви предпочитания по отношение на облеклото – стил, дизайнери, парфюми, аксесоари?

“Шанел” за дрехи, чанти и парфюми, както и „Гучи”, „Прада” и „Армани” за дрехи и чанти. От българските модни марки все още не съм открила любима, но много бих искала.

22. Коя е вашата формула за семейно щастие?

Непрекъснатото самоусъвършенстване и движение на процесите, свързани с личността. Тогава рутината няма опасност да убие общуването с партнъора и самите вие сте извор на щастие за себе си и околните.

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!

23. Как и откъде вие самата се зареждате с енергия?

От невероятно малки неща. Например внезапното откритие на това колко красиво могат зелените дървета да украсят мръсна канавка...или от цвят, който виждам да блести по уникален начин или само от една красива дума, казана в точния момент и от точния човек.

24. Ваш любим девиз, сентенция, афоризъм?

“Сила пръските на водопада да уловиш не стига!” от неизвестен автор.

ДЕСИСЛАВА МОНЕВА: ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ДОКОСВА СЪРЦЕТО!


Интервюто взе Силвия Тодорова


Снимки:

1. – 7. Десислава Монева, художествен директор на галерия „Юзина”.

Фото: © Божидар Марков

8. Десислава Монева с Димитър Дерелиев, бивш зам.министър на културата и настоящ филмов експерт на откриването на галерия „Юзина”.

Фото: © Архив на галерия „Юзина”

9. Десислава Монева с Иван Димов, клиент и инвестиционен банкер в Ню Йорк, по време на откриването на галерия „Юзина”.

Фото: © Архив на галерия „Юзина”

10. Десислава Монева с Любен Генов - председател на СБХ.

Фото: © Архив на галерия „Юзина”

11. Десислава Монева с проф. Любомир Стойков в галерия „Юзина”.

Фото: © Божидар Марков

12. Десислава Монева с Кольо Карамфилов и Христо Мутафчиев на откриването на “Хомо луденс”- най-успешната изложба на съвременно българско изкуство.

Фото: © Архив на галерия „Юзина”


Коментари (0)



Прочетено: 8581 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 55, Април 2012

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 54: Модната икона Графа - за музиката и елегантността
   БРОЙ 53: МОДНАТА ИКОНА МАРИЯ ИЛИЕВА
   БРОЙ 52: МОДНИ ИКОНИ
   БРОЙ 51: ДИЗАЙНЕРКАТА РОСИЦА РАНГЕЛОВА: ОБЛЕКЛОТО Е НАЙ-ДОСТЪПНИЯТ НАЧИН ЗА ВЪЗПИТАНИЕ В ЕСТЕТИКА
   БРОЙ 50: НОВИЯТ МЕСИЯ НИКОЛА ГЕСКИЕР







 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино





Модерните сайтове:   Мода - Рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Лунна диета - Бални рокли - Дамски манта - Рокли