Вашата приятелка яде по един морков на ден и постоянно се гледа в огледалото? Тя има нереалистична представа за външния си вид и е вманиачена в идеята да не напълнее? Тези симптоми не са призник на излишна капризност или позьорство, а красноречив знак за едно сериозно заболяване – Анорексия.
Анорексията се развива главно на психична основа и е типична за жени, завладяни от фикс-идеята да се вместят в идеала си за красота – „слаби“ жени тип „Туиги“. Това е заболяване, за което още през 1689 година английският лекар Ричард Мартън пише: “…болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи…”. Определена през 17 век като психиатрично заболяване, анорексията става все по–опасна в двадесет и първи век, защото по модните подиуми шестват манекенки, чиито фигури често се превръщат в еталон за красота.
Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-мако 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), контролирано чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диоретици. Най-често страдащите са жени между 16 и 30-годишна възраст, но това не означава,че мъжете са застраховани срещу заболяването. Напротив, изследвания сочат, че броят на мъжете, боледуващи от анорексия, драстично се покачва. Запомнете, всеки може да развие анорексия, независимо от възрастта, пола или ситуацията.
Незапознати с пубертетните катаклизми, девойките между 11-15 годишна възраст изпадат в стрес пред всеки нов килограм, паникьосват се да не надебелеят и стигат не само до драстично намаляване на храната, но и до пълен отказ да приемат такава. Не закъсняват депресията, понижаване на самочувствието, конфликтното отношение към всеки и всичко. Още по-драматични са явления като спиране на менструалния цикъл, което не се споделя с родителите, опадване на косата, лошо оросяване на крайниците. В по-тежък стадий анорексията може да се изрази и в крайно изтощителна слабост, нежелано окосмяване по крайниците, сърцебиене, сухота и лющене на кожата. Не са редки явления като загуба на костни минерали, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм.
Мнозина са на мнение, че анорексията има психологическа основа, дори че се е превърнала в своеобразна мода. Доказано е, че тя е свързана и с изменения в дела на главния мозък, който отговаря за апетита. Учените Вагнер и Кайе са провели следния експеримент. Те са предложили на 16 болни от анорексия и на 16 здрави жени да опитат захароза (захар) и дестилирана вода, чийто вкус е неутрален. След това са извършили сканиране на мозъка, за да установят дали са настъпили промени. Оказало се, че при жените – анорексички активността на участъка в мозъка, който отговаря за вкусовите възприятия и разпознаването на вкуса на продуктите, е много по-ниска от тази при здравите жени. Излиза, че болните от анорексия почти не чувстват вкуса на храната и в мозъка им е нарушен процесът на психологическо възнаграждение за изядената храна. Изглежда ,че поради тази причина те не искат да ядат дори и тогава, когато са физиологически гладни.
Анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, критичното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например: ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Следвайки строг режим на лишения, анорексиците стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често, преди задълбочаването на тревожните симптоми, те получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена самокритичност и резки смени в характера.
Доказано е, че около 30% от болните не съзнават сериозността на положението и се самозаблуждават с обяснението за перфектен контрол над храненето си. Пак около 30% от анорексиците преживяват по една животозастрашаваща криза, но дори тогава отказват да признаят проблема. Преждевременната смърт при болните е увеличена, а около 5 до 18% от хоспитализираните почиват от глад или се самоубиват. Много интерсно е представен монологът в главата на болния от анорексия, въображаемия диалог с „приятелката Ана-Анорексия“, който можете да откриете тук
Идва място да ви запознаем и с по-малката сестра на анорексията – Булимията – не по-малко коварна и широко разпространена болест за века ни. Тя отново е свързана с нарушение на хранителното поведение на човек, което се се изразява в поглъщането на огромни количества храна, последвано от целенасочено „прочистване на организма“. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми. Тя е открита доста по-късно от анорексията и е описана първо от френския психиатър Пиер Бриг. Булимията е изключително опасна болест и се открива много по-трудно от анорексията, тъй като няма видими белези. Болните обикновено са с различно тегло, някои пълни, други по-затлъстели, а трети с абсолютно нормални килограми. Проблемът се сътои в това, че те не се харесват и неистово се стремят да отслабнат, но не могат да се справят с булимичните кризи. Понякога такива пристъпи на безконтролно ядене се явяват 2-3 пъти седмично и траят около 2 часа. Тъй като болестта отново е типично женска, девойките и младите жени (от 11 докъм 40 години) се срамуват от лакомията си и се крият, за да се освобождават от храната чрез насилствено повръщане.
Причините за появата на булимия са много. Най-често такива са депресия и свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване. Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия.
Като най-младата сестра на анорексията остана да разгледаме Орторексията. Това е нова болест, свързана с проблемите на храненето, която се появи в недалечно време. Орторексията е нервна мания за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена, тази болест вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ, но и в България. Нейна разновидност е манията за качествено хранене, която вече се превърна в нов вид психическо разстройство, широко разпространено в развитите страни. Болните се отказват от захарта и полинаситените киселини. Те с маниакално пристрастие изучават приемането на храната, отчитат всеки грам, всяка калория, а когато си позволят да хапнат нещо “любимо, но забранено“, изкупуват вината си с гладуване. Резултатът от всичко това все по-често е депресия в много тежка форма.
На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ. Но не всичко е загубено, защото лечението зависи до голяма степен от вас самите. Вие трябва да се борите психически със своите комплекси, да не криете от хората, които ви обичат проблемите си, да се харесвате такива, каквито сте! Погледнете се в огледалото и вижте красивото момиче в себе си, а не чакайте до момента, в който ще сте станали само кожа и кости. Водете здравословен начин на живот, но без строги ограничения! Спортувайте по-често, но не се претоварвайте! Слушайте внимателно тялото си и се грижете то да изглежда не слабо и сухо, а енергично и сексапилно!
Ето няколко професионални съвета,които психиатрите препоръчват на своите пациенти, боледуващи от анорексия, булемия или орторексия:
- Замислете се дали вашите „слаби“ приятелки са по-харесвани от вас?
- Огледайте се около себе си и намерете хоби, което да ви откъсне от депресията, в която сте изпаднали.
- Не обръщайте гръб на приятелите и семейството си, защото те са най- близките хора, които искат да ви помогнат в този тежък за вас момент.
- Бъдете оптимистични и вярвайте в красивото бъдеще.
- Запомнете, че се пълнее не от самата храна, а от нейното неправилно консумиране.
Ако сте болни от анорексия или булемия, знайте, че ви чака труден път, но с грижа, търпение, постоянство и любов болестта може да бъде победена.
Снимки:
1 – 3. Болезнено слаби жени, страдащи от напреднал стадий на анорексия.
4. Мъжете също страдат от анорексия и булимия.
5. Булимична криза прrчинява хищнически глад и безсъние, последвани от чувство за вина, след огромното количество погълната храна.
6. Последиците, които булимията причинява на тялото.
7. Изкривената представа за външния вид на болните от булимия, анорексия и орторексия.