* 10.3% от новородените деца в България са преждевременно родени. Тенденцията е този процент да се увеличава
Какво бихте предприели, ако вашето дете е просто част от статистиката, според която, годишно10,3% от всички бебета в България са преждевременно родени? Какво ще направите ако попаднете в драмата да имате преждевременно родено дете, заедно с което трябва да се изправите пред редица здравословни проблеми?
През последните 15 години раждаемостта в България се колебае от 12,1‰ до 9,6‰, като най-големия спад се наблюдава през 1997г., когато тя достигна 7,9‰. През последните години се наблюдава леко повишение в нивото на раждаемостта, но то не осигурява положителен прираст.
Статистически данни за преждевременно родените деца
Статистическите данни за България показват, че относителният дял на недоносените деца спрямо всички новородени, при които рискът от заболявания и смъртност е многократно по-висок, прогресивно нараства – от 6,6% през 1990 г. до 9,6% през 2007 г. и до 10.3% през 2008 г. В някои области като Бургас, Добрич, Враца, Монтана, Стара Загора, Сливен и Ямбол, относителният дял на преждевременно родените деца достига до 13%.
Тревожни са цифрите, които показват, че през последните 15 години съществува тенденция за повишаване броя на новородените деца с много и екстремно ниско тегло с необходимост от специализирано интензивно лечение. Анализът на показателите на Клиниката по неонатология от 1992 до 2008 година показва, че относителният дял на новородените с тегло под 1500 грама се увеличава многократно през последните 5 години. Ако през 1992 г. те са 16.3 %, то след 1998 г. този процент рязко се увеличава и придобива стойности между 21% за 1998 г, 29.6% за 2000 г., до рекордните 38.4% през 2006 г.и 24.8% през 2008 г.
Здравни усложнения, настъпващи при преждевременно родени деца
„Здравето и благополучието на детското население в една страна е измерител на здравословното състояние на цялата нация и върху него с най-голяма сила се отразяват проблемите на обществото, на семейството, на здравеопазването и на околната среда”, казва доц. д-р Емилия Христова, председател на Българската асоциация по неонатология.
Основните медицински рискове при преждевременно родените деца са свързани със забавената им адаптация към новите условия на живот, в които попадат след излизането от утробата. Медиците наричат този проблем забавена кардиопомунална адаптация (нарушена дихателната и сърдечната дейност, поради функционална и морфологична незрялост, при която състоянието на детето се влошава и е застрашено от смърт.)
Най-честата патология при преждевременно родените деца е дихателната недостатъчност или така нареченият неонатален респираторен дистрес синдром, водеща причина за смърт в неонаталния период. Настъпващите белодробни усложнения са причина за 35-50% от смъртните случаи на преждевременно родени деца в България.
Дихателните проблеми, които настъпват при преждевременно родените деца имат влияние върху всички органи и системи в младия организъм и могат да доведат до тежки проблеми в развитието. Те са причина за късни последици за здравето и живота на рисковите деца. В някои случаи е възможно развитие на хронични белодробни заболявания, поражения на централната нервна система, изоставане в психо-моторното развитие, поражения върху зрението и слуха.
За да бъде предотвратена появата на тежки увреждания, от изключителна важност е децата да бъдат стриктно наблюдавани от неонатолог при раждането, който своевременно провежда кардио-пулмонална ресусцитация и преценява риска за здравето им. Превеждането на децата от родилната зала до специализирано звено за интензивно лечение трябва да се извършва от екип за неонатален транспорт. Интензивното лечение на този рисков контингент деца изисква висок професионализъм на екипите, съобразен с животоспасяващите специфични за новородените деца дейности и технологичния прогрес.
„Апаратурата трябва да функционира в синхрон с жизнените показатели, а екипът трябва да следи едновременно състоянието на новороденото и показателите на апаратурата. Поради тази специфика, това е едно от най-скъпоструващите лечения – около 1000 евро за едно дете на ден. Разходите за специалните грижи за недоносените деца в България, също е много висока и това е причината, поради която всеки хуманитарен жест от страна на различни организации, които могат да подпомогнат неонатологията са повече от добре дошли.”, казва Доц. Д-р Емилия Христова, председател на Българската асоциация по неонатология.
За преждевременното раждане
В България и по света относителният дял на преждевременно родени деца се увеличава.
Причините за това са комплексни, като водеща се очертава майчино-феталната инфекция, многоплодна бременност, нерационалното хранене, стресови ситуации, интоксикации и др. Според Доц. д-р Христова: „През 2008г. се констатира висок процент на многоплодната бременност, след налагане програмата за ин-витро фертилизация.”
* * *
През последните 15 години раждаемостта в България се колебае от 12,1‰ до 9,6‰, като най-големия спад се наблюдава през 1997 г., когато тя достигна 7,9‰. Тенденцията през 2006 г. за повишаване на раждаемостта не осигурява положителен прираст (Фигура 1).
Динамика на раждаемостта в България 1990 – 2007 година
Фигура 1. Раждаемост в България (%о) за периода 1990 – 2007 г.
От друга страна, относителният дял на недоносените деца прогресивно нараства – от 6,6% през 1990 г. до 9,6% през 2007 г. и 10.3% през 2008. (Фигура 2) .В някои области (Бургас, Добрич, Враца, Монтана) относителният дял на преждевременно родените деца достига до 13%.
Фигура 2. Относителен дял на недоносените новородени от живородените в периода 1990 – 2007 г.
Фигура 3. Относителен дял на водещите причини за смърт в структурата на неонаталната смърт
*Източник на данните: Статистическите материали са публикувани в сп. «Акушерство и гинекология» 2007 г. и изнесени на I –вия Европейски конгрес по неонатология, проведен в Рим през 2008 г.
Снимки: img.dailymail.co.uk, www.hja.net, www.sciencemuseum.org.uk, www.mk-news.co.uk
