През последните години онлайн търговията добива значителна популярност. Всякакви стоки, които преди можеха да бъдат открити във физическите магазини и бяха оскъдни в интернет пространството, в момента са напълно достъпни и в изобилие. Съгласно ЗДДФЛ се определя кои доходи от търговия подлежат на данъчно облагане и кои не, споделят от Nula.bg.
Кои са особеностите при онлайн търговията, какво гласят наредбите, в какъв аспект на счетоводството касае търговците и как влияе на финансите – на всички тези въпроси ще ни отговори екипът на NulaBG.
Как се определя кой е търговец?
Не само лицата, които имат актуална регистрация като търговци в Търговския регистър се определят като такива. Според Търговския закон лицата, които са търговци и изпълняват стопанска дейност задължително трябва да бъдат регистрирани като ЕТ.
Лицата, които купуват стоки с цел препродажба или продава стоки собствено производство са определени като търговци по чл.3, ал. 1 и 3 от ТЗ. Като онлайн търговия се определят всички занятия с цел печалба. Тя се осъществява най-често посредством известните платформи, приложения и социални мрежи – Olx, Facebook, Instagram. Друг начин за развиване на фирмата в дигиталния свят е чрез направата на сайт или е-магазин, който да функционира като физически, но благодарение на множеството си предимства да бъде предпочитан начин за извършване на покупко-продажби.
Какви са изискванията към е-магазините?
Онлайн магазините са често срещани в днешно време и повечето сайтове предлагат възможност за пазаруване по дистанциран начин, какъвто е този. Не са задължени да подават информация в НАП потребителите, чийто онлайн магазин не приема плащане. Задължени според наредбата са тези лица, които притежават е-магазин, независимо от собствеността на домейна, които предоставят възможност за плащане, за което се изисква издаване на фискален бон.
Кога онлайн търговията се води по занятие?
Има дейности, които наподобяват по смисъл идеята за онлайн търговия, но не подлежат на облагане с данък. Като такива се класифицират инцидентни продажби на лични вещи и имущество. Ако този начин на продажба нарастне се счита за онлайн търговия и трябва да се предприеме облагане с данък. При съмнение от страна за данъчните могат да предприемат проверка, чрез която да се установи дали това е краткотрайна или системна дейност. Най-честото обстоятелство, което може да се забележи посредством платформите е често закупуване на стоки и след известно време пускане на обява за тяхното препродаване в същата или преправена форма. Такива действия имат стопански цели и подлежат на облагане.
Какъв е размерът на данъка при онлайн търговия?
При установяване на онлайн търговия, която подлежи на облагане с данък, тя се категоризира като стопанска дейност. Облагането е на годишна база, упоменато в ЗДДФЛ съгласно чл.14, ал.2. За разлика от корпоративния данък, който е фиксиран като 10 % върху дохода на физически лица, облагането тук е 15 %.
Сумата, която подлежи на облагане съгласно чл.26 от ЗДДФЛ, се категоризира реализираната печалба. Ако физическото лице е регистрирано за плащане на патентен или друг данък, той не трябва да попълва декларация чл.50.
Внасянето на доходите от продажби се извършва веднъж в годината чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Срокът за деклариране е последният ден от месец юни.
Доходите, които се декларират по Приложение 3 и 5 от ЗДДФЛ гласят,че облагането е с данъчна ставка 10 %. Тук се включват:
Физически лица, които упражняват друга дейност от стопански характер, като свободна професия или занаятчийство;
Продажба на картини и антикварни предмети от физически лица, които не са регистрирани в ТР.
Облагане на продажби на физически лица
Продаването на лични вещи в интернет пространството посредством платформи и социални мрежи е много често срещано и в голям процент от случаите има случаен и нетраен характер. Всеки, който упражнява системна електронна търговска дейност и реализира печалби от това се смята за търговец. Дейности, които подлежат на деклариране, са:
Купуване и препродаване независимо дали се запазва същия търговски вид или се видоизменя по някакъв начин;
Пласиране на стоки, които не са закупени, а са собствено производство – тук могат да се включват както направа на сувенири или различни предмети, така и хранителни продукти;
Извършване на застрахователни услуги срещу комисионна;
Изпълняване на посредническа дейност с реализиране на печалба.
Облагане при онлайн търговия на компании
За всички източници на доход както на територията на България, така и в чужбина, всички компании се облагат с данък по чл.3, ал.2 от ЗКПО. Независимо дали извършва дейността си на местна територия, или в чужбина, при формирането на финансовия резултат в края на счетоводната година се включват всички дейности по продажба, които реализират печалба.
Цялата документация, включваща нормативни актове и данъчни декларации при електронна търговска дейност е идентична както със стандартната такава, защото единствено начина на пласиране и покупко-продажба е различен от този на физическите магазини и предприятия.
Облага се електронната дейност на юридически лица, които извършват покупко-продажба на материали, стоки, изделия и продукция, чиито права са законово уредени или притежават патент.
Годишната декларация трябва да бъде подадена от юридическите лица или упълномощени такива чрез нотариално заверено пълномощно до 31 март на следващата година.
Облага ли се продажбата в интернет с ДДС?
Стоките, които са доставени до крайния потребител по електронен път, не се различават от физическата продажба и поради тази причина те се облагат с ДДС. Ако продажбата се извършва чрез поръчка по пощата за дата на данъчното събитие се смята денят, в който доставчикът е получил плащането.
Физическите лица могат да извършват независима търговска дейност като ЕТ или свободна професия, като се смята данъчно задължено по ЗДДС.
При юридическите лица, които изпълняват електронна търговия важат същите условия както при тези, които предпочитат стандартния начин на работа с физически характер. Ако предприятието не е регистрирано по ЗДДС трябва да следи своите реализирани печалби. Достигането на 50 000 лв оборот в рамките на 12 месеца е обстоятелство, което задължава компанията да предприеме регистрация по ЗДДС чрез подаване на заявление в най-кратки срокове – до 14 дни след установяването на прескочения установен праг.
