Часовникът – той е до нас винаги, когато бързаме, бавим се или закъсняваме. Той е този, който ни помага да обуздаем времето, да го задържим. И с него успяваме! В днешния все по- забързан свят, сякаш все по-често и по-притеснено се налага да поглеждаме именно към него.
Той е юздите на нашето време, на секундите, минутите и часовете. Но той помни и много повече от това, защото именно часовникът е пропътувал цялото това време с нас. Бил е слънчев, пясъчен и стенен, но откога го носим със себе си и на ръката си, ще разкаже самият той.
Първите часовници, които хората носели със себе си, били изработени през XVI век в Европа. Носели са ги закрепени към облеклото или с верижка около врата. Били са тежки, с цилиндрична форма и изработени от месинг. Диаметърът им е бил няколко сантиметра. Постепенно формата се променя в овална и наподобявала яйце. В по- късните години на този век обаче формата на часовниците започва да става необичайна – на книги, животни, плодове, звезди, цветя и насекоми.
Точността на тези часовници била почти нищожна, тъй като изоставали с няколко часа на ден и практически били безполезни. Оценявали се обаче като бижута от страна на висшето общество, тъй като имали фини орнаменти, необичайна форма или интересен механизъм. Твърди се, че дори и Кралица Елизабет I разполагала с такъв часовник.
Постепенно начинът на носене на този часовник се променя през XVII век. През 1675 г. Чарлз II от Англия въвежда жилетките, в чийто джоб се побира часовникът. Формата му през този век вече еволюира в типичната за часовник – закръглен и плосък, без остри ръбове. Вече започва и използването на стъкло за покриване на циферблата.
В средата на века започват и усилията за подобряване точността на часовниците чрез промяна на механизмите им. В края на XVII и началото на XVIII век при часовниците се въвежда и стрелката за минути, което намалява изоставането от няколко часа на едва няколко минути.
През XIX век жените започват да носят часовник като бижу, а мъжете гледали на този аксесоар с насмешка. Те носели часовника си предимно в джобовете, за да не личи, че го притежават. Жените го носели на китката си, поглеждали го много по-често, но въпреки това и те не го оценявали толкова, колкото обществото днес. 
Войните по това време обаче били решаващ фактор за навлизането на часовника като аксесоар и при мъжете. По време на битка войниците осъзнали необходимостта от бързо разбиране на времето, без да се налага използването на тежки и не толкова лесни за употреба часовници. Способността да се чете часа с бърз поглед, а не като се търси в джобове, се оказва критично в битка.
Пример за това е Англо-бурската война (1899-1902 ) в Южна Африка. За да освободят ръцете си по време на битка, британските войници монтирали часовниците си на кожени ремъци, така че те могат да ги носят на китката си, като по този начин освобождават ръцете си. С помощта на ръчните часовници, британските войници са били в състояние да синхронизират атаките си и да се борят ефективно. Смята се ръчният часовник дори е помогнал да се промени хода на събитията в полза на Великобритания. По този начин в началото на XX век часовникът “спечелил” на своя страна и мъжкия пол. Военните организации започват търсенето на новото изобретение. Часовниците вече имат особено значение и при летателните бойни операции.
Продуктът постепенно става хит на пазара на новите проекти започват да се произвеждат на основата на същата тази концепция. Първите ръчни часовници били по-малки версии на джобен часовник, монтиран на кожена каишка. Популярността на ръчния часовник обаче все още е ограничена до дамски модели.
Богатите мъже по това време все още носели златни джобни часовници, които били символ на статут по това време. Считало се, че ръчният часовник е само временна мода, която скоро ще си отиде.
През 1904 г. бразилският пилот Алберт Сантос Дюмон помолил приятеля си Луи Картие да му помогне с алтернатива, която ще му позволи да освободи и двете си ръце за изпълнения по време на полет. По това време часовникът е един от основните прибори при управлението на самолет, а е трудно и неудобно да се разкопчава якето и да се търси часовник на верижка.
Часовникът “Сантос” влиза в продажба за пръв път през 1911 г. – датата на първото производство на часовници "Картие”. Счита се, че това е първият ръчен часовник, който е замислен като такъв. Той е изключително функционален, квадратен, със заоблени ъгли, има 8 винта и голяма, назъбена коронка. От особено значение е помощта на Едмон Жеже, който изобретява специален тънък механизъм.
Картие упорито отказва да тиражира своето произведение, тъй като е обещал на Сантос ексклузивен часовник. Този часовник става достъпен за публиката чак през 1978 г., когато е направен от стомана и злато.
През 1906 г. развитието на часовниците направило стъпка напред с изобретяването на разширяващите се гъвкави стоманени верижки тип гривна.
Скоро след проектирането на ръчните часовници, формите започват да се разнообразяват значително. Най-новите форми били въведени от нови фирми. Такива са Movado и Patek Philippe, която прави първите часовници в правоъгълна форма.
От 1913 г. нататък все повече и повече часовници започват да се развиват във всички форми и стилове. Постепенно се добавят други функции на часовниците като лунни фази, месец и ден.
Постепенно ръчният часовник достигнал и до масовия пазар. По време на Първата световна война търсенето на часовници от войниците белязало своя връх. Причина за това било стратегическото наученото в Англо-бурската война.
Докато по това време немските войски са издадени до голяма степен от джобните си часовници, съюзническите войски са имали широк набор от по-удобни нови модели.
Часовниците вече не се считат за новост, но по време на войната са необходимост и компаниите трябва да вървят в крак с търсенето.
Компания, която се ползва с успех през това време е Wilsdorf & Davis, основана през 1905 г. По-късно, през 1915 година, компанията е преименувана на Rolex Watch Company, Ltd. Ханс Вилсдорф е основател и директор на “Ролекс”. Той е силен поддръжник на часовниците още от началото на века. Докато останалите се присмивали на часовниците, Ханс продължавал да експериментира с тяхната точност и надеждност.
Заради това дори често се твърди, че той е направил повече за напредъка, отколкото всеки друг в историята. През 1910 г., Rolex получава награди от Школата по часовникарството, а четири години по-късно получава и сертификат клас А на прецизност.
Часовниците, направени между 1910 г. и 1930 г., са от типа на тези, които ние виждаме днес. Марки като Rolex, Cartier, Jaeger Le Coultre, "Омега" са сред най-скъпите и подбрани сортове.
След Първата световна война много войници се връщат у дома си с ръчни часовници. В последните години на войната часовниците започнали да имат много подобрения благодарение на Франсис Баумгартнер и Денисън. Те въвеждат революционен дизайн, който прави аксесоара по-устойчиви на вода и прах.
През 1920 г. в света на ръчните часовници Rolex дебютира с елегантните Rolex Prince и неговата революционна форма. Той има така нареченото "двойно време" , тъй като освен сектора за минути и часове има и отделен сектор за секунди.
Впечатлен от бронираните военни машини, които се използват по време на Първата световна война, Луи Картие създава часовник Cartier Tank, който е посветен на тях. Изобретява го през 1919 година. Той е семпъл, със строга геометрична форма, както повеляват каноните на стила ар деко. В момента в който излиза на пазара, Tank de Cartier става един от най-продаваните часовници в света и все още е сред тях.
Едмон Жеже създава механизъм, който е висок само 1,32 мм и е изработен от сплав, устойчива на големи температурни промени. Жеже използва и изобретението на Адриан Филип от Patek Philippe – коронката служи не само за навиване, а и за настройване на часовника. По същото това време Жеже патентова катарамата boucle deployante, която е характерна с елегантността си. Картие използва Tank, за да създаде цяла поредица от успешни модели с различен декоративен акцент.
През 1926 г. Rolex създава първия водоустойчив часовник. Негов изобретател е основателят на компанията Ханс Вилсдорф. Rolex Oyster е използван от Мерцедес Глайце при преплуването на Ла Манша. Няколко години по-късно отново Вилсдорф създава първия автоматично навиващ се часовник Rolex Perpetual и първия ръчен часовник с календар Rolex Datejust и Rolex Day-Date, както и първия часовник с хронометър Rolex Daytona.
През 1931 г. Jaeger-LeCoultre създава часовника Reverso. Към компанията се обръщат офицерите на британската армия и ги молят за красив, надежден, здрав часовник, който да не се издрасква и чупи лесно. Рене-Алфред Шово, наследникът на Едмон Жеже, създал уникален по своята конструкция въртящ се часовник. На основата на този часовник е направен и Tank Basculante на Cartier. Reverso има всевъзможни модели: спортен, водоустойчив, астрономически, с два и три циферблата, свързани помежду си!
През 1932 Patek Philippe създава най-прочутия си модел – Calatrava. Той се превръща в символ на компанията – класическият златен часовник с тънък корпус, тънки маркери за часовете и тънки стрелки. Кръстът на Calatrava, който е стилизирана детелина, става лого на марката.
В периода между двете световни войни ръчните часовници излизат на мода и от 1930 г. съотношението между тях и джобните часовници е 50 към 1.
По време на Втората световна война, търсенето на часовници спаднало значително и много най-големите компании излезли от бизнеса. В повечето страни този аксесоар се превръща в недостижим лукс, а производството било спряно за всичко, освен за военните нужди.
Въпреки обратите обаче били въведени много нови иновации в дизайна. Неутрална Швейцария продължила да изработва часовници за военни поръчки. Часовниците били разработени за бойни пилоти и за подводни дейности, изискващи много по-голяма водоустойчивост.
Успехът на ръчния часовник е роден от необходимост, а Rolex продължава тази традиция чрез въвеждане на редица професионални часовници в началото на 1950 г. Тези модели били замислени и по необходимост, тъй като те включват характеристики и атрибути, които са от съществено значение за определена задача или професия.
След войната масовото производство било възобновено заедно с много нововъведения. Така през 1957 г. се появява първият електрически часовник, захранван от батерии. Той е направен от компанията Hamilton watches в Америка.
Конкуренцията между производителите през 50-те и 60-те години на миналия век се върти около намаляване на размера. През 1969 г. е разработен първият автоматичен часовник.
През 70-те години на 20-ти век светът на часовниците навлиза в кварцовата революция, водена от японците и американците. Първият кварцов часовник е изработен в Швейцария.
Днес часовникът не е просто средство, което да покаже времето. Той е моден аксесоар и символ на статут. Той е част от живота както на мъжете, така и на жените. Необходим е за всяка човешка дейност като средство за бизнес, спорт, мода. Едно обаче е сигурно – науката и дизайнерите все още могат да направят толкова много нововъведения в часовниците, които все пак просто да отговарят на въпроса „Колко е часът?”.
Източници:
www.qualitytyme.net, www.articlesbase.com, http://www.millionaire.bg , http://www.watchhistorian.com , www.watches-universe.com, ezinearticles.com, collection.rin.ru, en.wikipedia.org
Снимки:
www.clocksonly.com, wapedia.mobi, tistory.co, www.antiquorum.com, www.ngarag.com, www.topluxurywatches1.com, photos.jibble.org
