ДАЯНА ВРИЛАНД – ЧАРОВНА И НЕПОКОРНА

*“Истинската елегантност е в главата, ако имаш нещо там,

всичко останало идва само.“

Реджина Асенова

Даяна Вриланд, известна като петата редакторка на „Вог“ и модна икона на XX век, остава в историята като борбена, ексцентрична и крайно стилна жена. Известна е още като дамата, прекарала живота си в търсене на перфектното червено. Сега нека се запознаем с живота ѝ от малко по-близо.

Родена 1903 г. в Париж, тя носи името Даяна Далзиел. Изправени пред разклатения свят в Европа, на прага на Първата световна война, семейството ѝ се мести в Ню Йорк. Никога не стъпвала в училище, Вриланд започва да изучава балет при самия Мишел Фокин – единственият балетмайстор на Имперския балет, а по-късно и при Луи Харви Чалиф.

Въпреки че израства като не толкова привлекателно момиче, през 1924 г., когато е на 18 години, тя се омъжва за чаровния американски банкер и международен финансист Томас Рийд Вриленд. В следващите години се раждат и двамата им сина, а скоро след това младото семейство се премества в Лондон. Там Даяна бързо влиза в крак със светския живот и както много други добре подсигурени дами, създава собствен бизнес за дамско бельо. През годините прекарани във Великобритания, тя често отскача до родния си Париж, за да посещава различни дизайнерски къщи и ателиета. Така се запознава с множество нашумели модни дизайнери, както и със самата Коко Шанел. През 1933 г. Даяна става една от 15-те американски жени имали честта да се срещнат лично с Крал Джордж V и Кралица Мъри в Бъкингамския дворец. Работата на съпруга ѝ, обаче се оказва прекалено динамична и семейството се връща в Ню Йорк, откъдето и ще започне бурната кариера на Даяна.

През 1936 г. тя бива забелязана от главния редактор на списание „Харпърс базар“ – Кармел Сноу. Същата година, заради безупречния си стил, Вриленд получава собствена рубрика в изданието – „Защо не?“. Там бързо си печели и репутация на крайно нестандартна, а според някои и дори безумна личност. В колоната си Даяна дава на аудиторията забавни и понякога дори абсурдни съвети, които множество автори от различни издания започват да пародират.

Работейки за списанието, тя предлага също и иновативни за времето си идеи, които я превръщат от автор в моден редактор. Но успехите ѝ не свършват дотук – когато Джон Кенеди се кандидатира за президент, Вриланд лично съветва първата дама Жаклин Кенеди относно облеклото ѝ по време на кампанията. Също я свързва с Олег Касани, който става неин основен дизайнер.

След напускането на „Харпърс базар“, поради неизяснени причини, през 1962 г. Даяна се присъединява към екипа на списание „Вог“. Поста главен редактор заема от 1963 до 1971 година. Според редакционния директор Александър Либерман, когато Вриланд стъпва в редакцията на списанието, прави истинска революция. Тя е първият редактор, който праща фотографите и моделите си на далечни и екзотични места, но това не е толкова неочаквано, погледнато откъм драстичното увеличаване на бюджета на изданието.

Под управлението на Вриланд списанието придобива съвсем различна визия с раздвижените си и необичайни фотосесии. Ексцентричната дама е и първят редактор на „Вог“, осмелил да се пусне брой със снимка на гола жена и да публикува теми, свързани със сексуалността. Даяна снима и най-скъпата фотосесия в историята на модата с участието на супермодела от 60-те Верушка фон Лендорф, заснета от Ричард Аведон. Тогава стойността е била 1 милион долара, което в момента се равнява на цели 7 милиона долара.

Но освен успехи, в личния живот на Даяна има и болка. Докато тя гради кариерата си в списание „Харпърс базар“, по времето на Втората световна война, съпругът ѝ заминава за Канада, откъдето ръководи бизнеса си. След преместването му става ясно, че живее с друга жена, но в крайна сметка се връща при съпругата си. През 1966 г. Томас умира, а Даяна понася смъртта му тежко.

През 1970 г. Вриланд получава призванието „Орден на изкуствата и писмата“ („Ordre des Arts et des Lettres“), а през 1976 г. е наградена с „Орден на почетния легион“ („Legion of Honour“), който се връчва като висш знак за отличие, почит и официално признание за особени заслуги във Франция.

След като е уволнена от „Вог“ през 1971 г., тя става консултант в Института за костюми на музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, където до 1984 г. организира цели 12 изложби. Художникът Гриър Линктън прави кукла копие в реални размери на Даяна, която излага в библиотеката на института. През живота си редакторката пише 10 книги, една от тях е автобиографията й. Нейната история е пресъздадена и в три документални филма.

В момента наследството „Даяна Вриланд” се управлява от Александър Вриланд – нейният внук, а официалната уебстраница на Даяна Вриланд (DianaVreeland.com) стартира от септември 2011 г., с цел да представи нейната работа и кариера, влияние и постижения, също както и да продава козметични продукти.

Динамичната кариера на редакторката, също както и безупречният ѝ стил, я изстрелват на върха на модната стълбица. Но в чисто човешки план, Даяна вдъхновява с борбеността и силата, които я тласкат напред, каквото и да се случва. Тя е пример за много млади жени, които учи, че стига да желаеш нещо достатъчно силно, винаги можеш да намериш начин да го постигнеш.

Снимки:

1. Даяна Вриланд в младостта си.
https://www.spectator.co.uk/2013/03/an-extraordinary-creature/

2. Даяна и съпругът й Томас.
https://markdsikesblog.com/2012/01/05/vreeland-chic/

3. Известна фотография на Даяна от Луис Дал Уолф.
https://markdsikesblog.com/2012/01/05/vreeland-chic/

4. Фотосесия на модела Верушка.
https://agnautacouture.com/2014/07/13/veruschka-in-perhaps-the-most-epic-fashion-story/

5. Даяна в апартамента си.
https://markdsikesblog.com/2012/01/05/vreeland-chic/

6. Даяна, обличайки манекен за първата си изложба.
https://markdsikesblog.com/2012/01/05/vreeland-chic/

7. Заглавна.

Източници:

https://www.crfashionbook.com/culture/a23277243/cr-muse-fashion-editor-diana-vreeland/

https://www.harpersbazaar.com/culture/features/a775/diana-vreeland-bazaar-years-0911/

https://www.vanityfair.com/culture/1993/11/diana-vreeland-199311