ДОСПЕХИТЕ – РОМАНТИЧНАТА ЗАЩИТА НА РИЦАРИТЕ

Героичната тайнственост на рицарите често се свързва с романтиката на миналото, с тяхната чест и доблест, с битките и победите. Няма как да си представим вида на рицаря без в съзнанието ни да изплува образът на тежката метална броня и мечовете.

Историята разказва, че рицарите се появяват за пръв път около 850 г. По-късно през Средновековието „рицар“ става благородническа почетна титла, като рицарят е член на средновековно съсловие от професионални войници в Западна Европа. Днес рицар наричаме всеки тежковъоръжен конник, облечен в тежки железни доспехи.

През Средновековието професията на рицаря изисквала много разходи и била скъпа, тъй като никой не заплащал за услугите им. Затова и голяма част от рицарите всъщност са били аристократи или собственици на земи, а рицарството само по себе си е било отделна социална класа.

Доспехите на рицарите са основното, което ги предпазва от наранявания по време на битка. За да добият характерната си същност и облик, които познаваме днес, доспехите преминават през много фази и се променят с течение на годините.

Основен принцип на рицарите е обличането им в железни доспехи. Бронята се появява за първи път в средновековна Европа. Тя е защитното облекло на рицарите, използвано за предотвратяване на наранявания. Доспехите били невероятна защита срещу пълен набор от смъртоносни средновековни оръжия – мечове, лъкове, арбалети, боздугани и бойни брадви. Конете на рицарите също са имали желязна броня, която да ги предпазва при битки.

В ранното Средновековие основната защита на тялото при тежката кавалерия е ризницата. Тя представлява вид броня, състояща се от десетки хиляди заключени пръстени, тъкани старателно на ръка, за да образуват риза, която рицарят да облече при битка.

Бронята, използвана през Средновековието, постепенно се усъвършенства, докато най-сетне рицарят става жива крепост. Първоначално бронята предпазва жизненоважни области, като например гърдите и раменете. Първоначално шлемовете са се носили само под или над брадичката, но постепенно стават цилиндрични, като включват цялата глава и се оставят отвори само за очите. Под шлема се поставя желязна ризница, покриваща цялото тяло, следват железни ръкави, както и железни наколенници и приспособления за лактите.

През 13 век вече се появяват и доспехите, които покриват цялото тяло на рицаря и днес са емблематични за него и образа му. По-заможните рицари се обличат изцяло в желязо още от началото на 11 век. Причина за това било скъпото производство на брони.

Задължително било и доспехите да са съобразени и изработени точно по размерите на рицаря, за да му паснат. Неправилно оразмеряване на броните би било изключително опасно, тъй като биха могли да попречат на способността на рицарите да се бият.

Доспехите все пак били изключително гъвкави и подвижни. Въпреки това тежали доста. Ако по време на 14-15-ти век бронята рядко тежи повече от 15 килограма, то след това, в края на 16 век тя вече тежи 25 кг. Често някои доспехи достига тегло и между 40 и 80 килограма.

При защитата на рицаря щитът също играе сериозна роля. На него благородниците носели родовия си герб. В последствие и конят се покрива с желязо и скъпи платове, а на плата също се изобразява гербът на рицаря.

Усъвършенстването на бронята е повлияло и на развитието на много важни технологии-ламиниране на дърво, минно дело, рафиниране на метали, производство на превозни средства, обработка на кожа, а по-късно и декоративна обработка на метали.

Извън Западна Европа

В продължение на стотици години самураите в Япония използвали много видове броня. Техните брони обаче не винаги покривали цялото тяло, като понякога представлявали не повече от каска и наколеници, а останалата част от тялото като цяло е защитена с помощта на голям щит.

Междувременно китайците използвали частична защита за по-важните части на тялото, тъй като при битка тежката броня пречела на движенията им.

В древна България по това време кастата на войните е представлявана от багатурите. Те може да се разглеждат като синоним на “рицар”, “юнак”, ”самурай”. Обичайно багатурът е феодал на военна служба, тежко въоръжен конник, който е овладял изкуството да воюва съвършенно и е доказал това със своя начин на съществуване.

Багатурите са били много по-богато въоръжени от рицарите. Били са облечени от естествени материали и кожа, шапка или шлем, риза и елек, кожени панталони, пояс и ботуши. Връхната дреха може да бъде наметка, кожух, или ямурлук. Предпазващите от удари и контузии допълнителни аксесоари представляват щит, навои за краката и предпазители за ръцете.

Войниците в Американската гражданска война също използвали жилетки от желязо и стомана. Ефективността на жилетките им обаче варира в широки граници – някои от тях успешно са отклонили куршуми и са спасили живота на войниците, но други, лошо направени, водели до пагубен край. Американските войници обаче бързо се отказали от жилетките, именно заради теглото им.

Залезът на броните

По ирония на съдбата, именно след цялостното развитие на доспехите, предимството на средновековния рицар в битката започва да залязва. Причината е използването на оръжия с барут, което започва около 16-ти век. Тромавите доспехи на рицаря се оказали неефективни и непрактични срещу новите оръжия и тактики.

Така постепенно рицарите започнали да обличат доспехите си само за церемонии. Тези брони обикновено са много богато украсени със сложни гравюри и други декоративни елементи, които по-скоро стават писък на модата, отколкото полезни на бойното поле. В такива случаи обаче доспехите били носени от генерали и княжески командири чак до второто десетилетие на 18 век.

Днешните доспехи

Днес бронираните жилетки са доспехите на съвременните „рицари“. Използват се съвсем нови, модерни и леки материали, които дори не са съпоставими с традиционните рицарски брони. Но както в настоящето, така и в миналото са служели и служат за една и съща цел – защита.

Снимки: