Червени и сочни устни, изразителни очи, перфектен тен…. гримът. Днес той е основна и важна част от всекидневието на жените. Гримът е незаменим в киното, театъра и дори сам по себе си представлява изкуство.
Жените и мъжете са „обличани” в козметика в продължение на векове, въпреки че със сигурност козметичните продукти са преминали през някои драматични промени във времето. До днес гримът е извървял дългия път на историята.
Гримът произлиза от преди 6 000 години. Първите археологически доказателства за използването му се намират в Древен Египет. Древните римляни и гърци също използвали козметични продукти.
Египтяните ползвали грим изключително много. Причина за това били вярванията им, че гримът може да изгони злите духове и да подобри зрението. Ето защо дори и бедните използвали грим. За очертаване на очите се използвали смеси от олово, мед, изгорени бадеми, сажди и други съставки.
Гробници от тази епоха (3100-2907 пр. Хр.) показват хората в Египет, които гримирали очите си с продукт, наречен Кол. Той бил съставен от антимон (метален елемент) или сажди. Смята се, че юдеите приемат използването на грим от египтяните, тъй като позовавания за гримиране на лицата се появяват в Новия завет на Библията.
Римляните широко използвали козметика от средата на 1-ви век. Също Кол е бил използван за потъмняване на миглите и клепачите. Римляните използвали креда като избелващо кожата вещество и руж. В гръцко-римското общество жените носели бяло олово и тебешир върху лицата си. Римският философ Плавт (254-184 пр.н.е.) дори пише: "Една жена без грим е като храна без сол." При производството на козметика в Древен Рим се правел от жени-роби, наречени cosmetae.
В Азия грим използвали китайците и японците. Там избелването на кожата продължава да представлява идеал за красота и до днес.
В Китай гримът се използва от около 3000 г. пр.н.е., като цветовете служели за различаване на социалните класи. На по-ниските класи било забранено да носят светли цветове.
В Япония пример за използването на грим са гейшите. В началото на миналия век, момичета все още използват японски грим под името "китайски глина", който е изготвен въз основа на олово. Тези жени носели червило, което е създадено от натрошени листа на шафран, рисували веждите и краищата на очите си.
В Америка индианците пък боядисвали лицата си за церемонии или битка.
В Индия гримът също имал ритуален характер. Още през IV век индийките използвали грим, наречен Хена. Използвали го за боядисване на коса (къна), както и за изпълнение на изкуството Mehndi. При него със сложни дизайни се изрисуват ръцете, лицето и краката. Ритуалът се извършва предимно преди сватбата.
През Средновековието в Европа се считало за неморално да се носи грим, а лицето трябвало да бъде възможно най-бледо.
По-късно, в периода от Възраждането до XX век, жените използвали бял прах, който придавал бледост на лицето им. Причина за това е фактът, че по това време работниците били на полето, където хващали загар, а аристокрацията трябвало да държи кожата си бледа, показвайки, че така има свободно време да стои на затворени помещения. Продуктите, които били използвани тогава, за да избелват кожата, били всъщност опасни, защото съдържали дори арсен. Най-опасни средства красота през това време били също олово и живак. Те не само съсипвали кожата, но също водели и до загуба на коса, проблеми със стомаха, треперене, причинявали дори и смърт.
Един от най-големите примери за този период е кралица Елизабет I в Англия. Използваният от нея грим пропагандира и употребата на козметика сред жените.
По време на френското възстановяване в XVIII век, червеното червило и ружа са били използвани за да се създаде впечатление за жизненост и удоволствие.
Мъжете също носели грим до 1850 г. Джордж IV например използвал студена сметана, прахове, пасти, и аромати.
През XIX век във викторианска Англия на използването на грим и козметика се гледало като нещо вулгарно. По това време гримът се свързва с проститутки и актриси. Видим намек за намеса в естествеността на излъчването се разглеждала с презрение. “Принципните” жени тогава дори не си позволявали да се изложат на слънце или пък да променят естествения цвят на кожата си. Като козметика жените използвали натурални съставки като овесено брашно, мед, яйчен жълтък, розова вода сок от цвекло за цвят и сок от лимон.
Началото на козметичната индустрия, такава, каквато я познаваме днес, е поставено в началото на XX век. В помощ на това са средствата за масова комуникация, телевизията, киното и транспорта.
През първите години на XX век гримът става мода в САЩ и Европа, въпреки че по това време все още е популярно убеждението, че бледата кожа е свързана с богатия живот и свободното време. Еманципираната жена на Америка обаче започва да показва независимостта си чрез свободното използване на червено червило, което е често е с аромат на череша.
Първата спирала за мигли е кръстена на Мейбъл, сестрата на нейния създател. Тази спирала е известна днес като “Мейбълин”. През 1914 г. ”Макс Фактор” създава първата специална козметична линия за филмовата индустрия – по-тънък грим в 12 нюанса. До края на XX век видимият грим все още се носел главно от жените, живеещи в селските райони, но и все още не бил приет. През това десетилетие е въведен блясъкът за устни от “Макс Фактор”. Разработени били и нови нюанс на червеното червило, въпреки че били на основата на сапуна и били твърде сухи.
До 1930 година гримът вече е на разположение на всички социални класи. Модели за подражание по това време са актрисите от Холивуд Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Процъфтява козметиката на гиганти като “Макс Фактор”, “Елизабет Арден”, “Ревлон”, “Ланком”.
След края на Втората световна война и с нововъзникващия икономически бум, идва и растежа на козметичната индустрия. По телевизията вече вървят реклами на червила и спирала за мигли.
През 60-те идват хипитата, чийто грим е по-освободен. Също като древните египтяни, те са с бледи устни, но добре очертани очи.
Тенденцията на силно гримираните очи продължава и през 70-те и 80-те години на миналия век с широка гама от цветове сенки за очи. По това време се появява и движението за анти-козметика. Повлияни от феминизма, много жени от западния свят не слагат абсолютно никаква козметика. Те смятали, че гримът ги прави хора със статут на втора класа или секс обекти, които трябва да си губят времето с козметика.
Днес разнообразието на козметични продукти и техните съставки е огромно. Потребителите могат да избират сред буквално хиляди продукти, както и цени на пазара.
Източници:
http://www.authorsden.com/visit/viewArticle.asp?id=15438
http://www.makeup-artist-world.com/historyofmakeup.htm
Снимки:
seshatblog.wordpress.com,media.photobucket.com, www.kottke.org, hereinvannuys.files.wordpress.com
