Преди точно седем десетилетия една от най- големите революции в гардероба на нежния пол става реалност. Появяват се найлоновите чорапи. Този на пръв поглед обикновен продукт коренно променя съзнанието както на жените, така и на мъжете.
Преди революционното откритие жените носят вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били доста тежки, копринените пък далеч не били тънки и прозрачни, а и се късали много лесно.
Заради удобството, здравината и най-вече добрия външен вид на найлоновите чорапи, жените ги предпочитат и до днес.
Революцията на пазара
През 1937 г. е патентован найлонът, а през октомври 1939 г. компания „Дюпон“ представя за първи път прототипът на найлоновите чорапи на Световната изложба. Заедно с тях са представени и други революционни открития от типа на цветната фотография, телевизори и различни ел. уреди.
Едва седем месеца по-късно – на 15 май 1940г., найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се превръщат в най-популярната и най-важна стока за женския гардероб. Още с пускането на чорапите в търговската мрежа на САЩ само за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни – 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта. Производителите едва успявали да се справят с търсенето.
Хиляди момичета в Америка започват да си ги обуват направо на улицата. „Това беше голям успех, оказа се, че найлоновите чорапи могат да бъдат доста издръжливи“, припомня си 95-годишната Мей Леви, една от първите жени, закупили продукта.
В началото обаче чорапите струват три пъти по-скъпо от копринените. Цената им е 1,35 долара за чифт, което днес се равнява на 21 долара.
В началото бе… найлонът
Името на найлонът съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.
Те търсили заместител на коприната и един ден през 1935 г. открили, че чрез изтегляне на нагорещен прът, смес от каменовъглен катран, вода и спирт може да се създаде нишка от материал който е силен, прозрачен и с вид подобен на коприна. По-нататъшните изследвания са довели до първите синтетични влакна, които скоро стават известни с името „полимер 6.6”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.
В началото обаче революционните чорапи съвсем не са като днешните. Те изглеждат като на кристалчета заради гранулите на полимера полихексаметиленадипинамид. Кристалите след това се стопяват, за да се създаде тънка нишка.
Две са „легендите”, които се носят за изобретателя на вече така популярния найлон.
Според първата той е Уолъс Кародърс, който се самоубива през 1937 г. след като компанията, в която работи си присвоява патентите му.
Втората легенда гласи, че истинският изобретател на найлоновите чорапи всъщност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил изследовател и работел с екипа си за откриване на заместител на коприната.
Твърди се, че на откритието му се зарадвали всички освен Каротърс, който не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя.
Каротърс бил много добър химик, но страдал от депресия. През 1937 г., малко след като жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал голямо количество цианид. Като знак на почит към неговата работа, от Дюпон решават, че той трябва да се приветства като изобретател на полимер 6.6. Така “Дюпон” го затрупва със слава и се ражда легендата за него като “изобретателя на найлона”.
Втората световна война
Втората световна война внезапно прекъсва връзката между жените и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали само с купони. Тъй като получаването им било много трудно най-запалените по модата жени рисували с молив за очи тънки линии на босите си крака, за да създадат усещането, че са с чорапи.
Революционното откритие – найлонът- тогава бил необходим на армията. Използвал се за изработката на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и вече произведените найлонови чорапи били претопени и използвани за военни цели.
Кинозвездата Бети Грейбъл публично свалила найлоновите си чорапи и ги продала на търг за 40 хил. долара, които после дарила на армията.
Найлоновите чорапи обаче повторно се появяват на пазара малко преди края на войната. Малко след това, през 50-те години се появяват и чорапогащниците, които също са развитие в чорапената индустрия. В началото на 60-те години фотомоделът Туиги прави първите си стъпки на модния подиум в Лондон, облечена в къса пола и чорапогащник. Първият фин обикновен чорапогащник бил произведен през 1965 г. в Северна Каролина.
Източници:
http://www.associatedcontent.com/article/64277/the_history_of_panty_hose_nylon_and.html
http://www.askandyaboutclothes.com/Teasers/Teasers/SocksHistory.htm
http://dariknews.bg, www.e-79.com
http://www.holeproof.com.au/About-Holeproof/Study-Centre/History-of-Socks.asp
Снимки:
Снимка 01 – http://www.welovecolors.com/img/prod56I17L.jpg – шарено съчетание на найлонови чорапи и обувки
Снимка 02-http://www.taylordhealth.com/Shop/socks/files/404883008.png – къси дамски чорапи
Снимка 03- http://www.costumeshoes.net/images/womenslingeriethighhistockingssiliconestayuplacetops.jpg – дълги дамски найлонови чорапи
