САПУНЕНА ИСТОРИЯ…

Имало едно време една…. сапунена история. Това обаче не е сюжетът на някой сапунен сериал, а историята на самия сапун. Легендите разказват, че думата „сапун“ произлиза от древна римска история. Животните били принасяни в жертва в планината SAPO. И когато дъждът измиел животинските мазнини и пепел до бреговете на река Тибър, било установено, че глината позволява измиване с по-малко усилия. "SAPO", обаче, е латинска дума, която означава "сапун" и е заимствана от Селтик или германски език. Сапунът пък е продукт направен от комбиниране на мазнини и масла с алкали. Когато се смесва с вода, той разхлабва и привлича мръсотия, което позволява да бъде отмита.

Първи започнали да го правят във Вавилон около 2 800 г. пр. Хр. Те са първите, които овладяват изработването на сапун, като го правели от мазнини, сварени с пепел. Той бил използван при почистване на вълна и памук, в текстилната промишленост и дори като лекарство в продължение на най-малко 5 000 години.

Древните египтяни също изработвали сапун. Те го правели от смесени животински и растителни масла, към които добавяли алкални соли. Древните германци и гали също са кредитирани с откриването на вещество, наречено сапун. То било направено от лой и пепел и било използвано за измиване на коса с червен оттенък. В Древен Рим също не оставали по-назад. Те обаче използвали сапунът предимно за личната си хигиена. Първата от най-известните римски бани, захранвани с вода от техните акведукти, е построена около 312 г. пр. Хр за луксозно къпане и става много популярна. До втори век след Христа гръцкият лекар Гален препоръчва сапуна като лекарство. Келтите също използвали пенливия продукт. Те също го приготвяли от животински и растителни мазнини и продукт на име saipo, от който всъщност се смята, че произлиза и думата сапун.

През XVIII век сапунът придобива популярност в Италия и Испания, и постепенно се разпространява в цяла Европа. Англичаните започват да правят сапун едва през XII век. Още от самото начало цената на сапуна била висока и затова често имало монопол в производството му. С течение на времето, рецептите за сапун ставали по-широко известни, но той все още бил скъп. Цената на сапуна бил значително редуцирана през 1791 г., когато един французин от името на Ле Бланк открил химически процес, който спомогнал сапунът да се продава за значително по-малко пари.

Повече от 20 години по-късно, друг французин играе важна роля в историята на сапуна. Той на практика белязал началото на процеса на изработване на модерения сапун. Мишел Йожен открил връзката между мазнините, глицерина и мастните киселини.

Производството на сапун постепенно става една от най-бързо развиващите се индустрии в Америка през 1850-та година. Използването на продукта пък постепенно се превръща от луксозна стока във всекидневна необходимост. Втората световна война също носи промени. Тя води до изработването на синтетичен сапун, а причината била липсата на мазнини за изготвянето му.

Днес има много различни сапуни, направени за широк спектър от цели. Сапунът е на разположение за лични, търговски и промишлени нужди, резултат е от ръчна изработка, домашно и промишлено производство. Ароматите и марките също стават все повече, появяват се и алтернативи като течния сапун. И така разнообразието на измиващи продукти става все по-голямо, а изборът все по- труден.