* История на реалността и фантазията
* * Моден императив от най-висока класа
Нора Виткова
Списание
“Vogue” e първото илюстровано модно издание,
което започва да се издава като социален седмичник през 1892 година,
без ни най-малко да загатва за бъдещия си успех. Артър Търнър и Хари
Маквикар създават “Vogue” през 1892 година в Ню Йорк. Тяхната идея
била да правят списание за женската публика, за модата, кулинарията
и светския живот. Първоначално списанието излизало веднъж седмично.
Освен новини и клюки, на страниците му излизали и модни рисунки и карикатури.
През 1909 година младият издател Conde Nast (1873 – 1942) купува изданието
и го трансформира в престижно списание за мода, стил и добър вкус,
което дава знак за нови постижения сред женските списания.
Преди да вземе списанието в свои ръце, завършилият право
парижанин Конде Наст се занимава с издателска дейност и търговия с периодични
издания и книги. През 1916 година се появява и английска версия на списанието,
а по-късно и аналогичните му издания във Франция, Австрия, Испания, Германия.
Както списанието, така и негово име има своята история. За първи път
думата “vogue” се среща в английския език през 1571 година . Днес тя
се използва със съвременното си значение “мода” , “популярност” , “широка
известност”. През 1910 година малка публикация променя седмичния формат
на новото списание на Конде Наст в процъфтяващ международен феномен с
9 издания в 9 страни: Америка, Австрия, Бразилия, Великобритания, Франция,
Германия, Италия, Мексико и Испания. От самото начало, списанието е предназначеноз
за на елита на американското общество, за което говори и пърованачалната
му висока цена. То представя текущите тенденции, културна информация за влиятелни хора. Списание “Vogue” става официален архив
на промените в културното мислене, маниери и облекло. Поглеждайки “Vogue”
през годините, може да се добие представа как се е променяла и ролята
на жената – както в политиката и културните идеи, така и във всяко друго
отношение през целия 20-ти век. Силата на “Vogue” пред поколения жени
създава излишеството на други списания за жени като “Cosmopilitan”, “Glamour”
и “Mademoiselle”.
Литературният критик Каролин Вебер от New York Times описва
“Vogue” като най-влиятелното списание в света. “Vogue за нашата ера е
това, което идеята за Бог отразена в известната фраза на Волтер: Ако
не съществува, ние ще го създадем. По време на Голямата Депресия и Втората
Световна война читателите на списанието се увеличават. Те започнали да
гледат на списанието като на бягство от реалността. Все повече се забелязвал
и новия му фокус, а именно модата и облеклото. “Vogue” демонстрира, че
дори в трудните обстоятелства, жените пак се стремят към всекидневната
красота и съблюдават модата. Списание “Vogue” става мултифункционално
благодарение на уникалните личности, които формират стила и замаха на
списанието. Без изключение редакторите на списанието са били личности
със силни характери, с индивидуални и реформаторски подходи в списването
му. Всички – посветили дълги години от живота си, за да изразят неповторимия си и забележителен творчески дух на страниците на модната библия, наречена “Vogue”.
Още от самата поява на списанието то е управлявано от жени.
От 1914 година до 1957 редактор на списанието е Една Улман Чейс.
Първоначално тя приемала пристигащата за списанието поща.
Но Чейс бързо започнала да се издига до върха. Едно от важните неща,
които прави като главен редактор е организирането на първото модно шоу,
с което поставя началото на американската история на модата. През 1928
година Една Улман Чейс събрала 17 жени – всички били с висок статут в
света на модата – и така положила началото на Международната модна организация,
която става официална през 1930 година. Една Чейс трансформира “Vogue”
от малко издание с модни рубрики до успешно списание, каквото продължава
да е днес.Чейс се оттегля от редакторския пост през 1952 година. Тя написва
своята автобиография – “Винаги във Vogue” през 1954 година.
Друг
забележителен редактор на списание “Vogue” е Даяна
Врийланд ( 1963 – 1971г.).
За нея вестник Таймс пише:” Тя живее в света на красотата, въпреки, че
никой, никога не я е наричал красива. Заради нея много жени подстригват
косите си, скъсяват ръкавите на своите дрехи и слагат колани на палтата
си. Тя промяна изгледа на списанието – моделите и дрехите започнали да
изглеждат забележително по-женствени. Дрехите били цветни, ярки и пълни
с геометрични фигури. В пълно съответствие с моделите фотографите вече
правели снимките в естествена среда. Всяка страница на списанието била
подплатена с информация, ориентирана към модерните и работещи жени. Колоритната
личност на Даяна и безкомпромисното й професионално поведение са копирани
от много съвременни редактори.
През 1971 година Грейс Мирабела внезапно заема мястото на
Даяна Врийланд и остава редактор на “Vogue” 17 години. По време на нейното
управление, продажбите на списанието се увеличили тройно. Мънистата и
мини полите от 60-те години били изместени от по-практичните дрехи. Тя
заявила своето намерение да покаже дрехи, които били по–свободни и по-практични,
за жени, които все по-често работели на пълен работен ден и в същото
време се грижели за семействата си.
Историята на списанието може да се обобщи в няколко периода.
В първите си години списанието представяло жените украсени и пленени
от своите бижута и корсети. Жените изглеждали ограничени между изискванията
на тяхната класа и брака. Без надежда за свобода те се вглеждали в едно
от малкото им позволени неща – модата. Тези жени пътували до Париж, за
да купуват дрехите си. Еволюцията на списанието се усетила през 60-те
години по време на Даяна Врийланд. Тя имала склонност към извънредно
скъпите фотографии, направени на екзотични места като Индия, Египет и
Далечния Изток. Даяна Врийланд била изместена от далеч по-комерсиалната
Грейс Мирабела. Повече от всяко друго списание “Vogue” станало представител
на златни стандарти, на стилните и изтънчени жени.
Списанието е станало фотографски и литературен регистър на
живота на поколенията от късния 19 век до сега – либерализирания елит
на 20-те години, идеализираните домакини през 50-те години, работещите
жени на 70-те, и съвременните мултинацианални жени. През 50-те години
Мери Маккарти – журналист от вестник “Ню Йорк Сън” описва “Vogue” като
внушаващ страх наставник, налагащ дисциплината на Париж. Маккарти пише:
“Кожени палта, скъпоценности, луксозни платове и качествени кожи подчертавали
вкуса, който без пари е невъзможен.”
От самото начало списанието чувствало необходимостта от намесата
на фотографите. Ървин Пен, Лий Милър, Ричард Аведън, Хорст П. Хорст чрез
страниците на “Vogue” поставят ударението върху изяществото и лукса.
Известна става фразата “фотографите правят “Vogue” прочут, “Vogue” прави
фотографите известни”.
Майсторите във фотографското изкуство имали уникалната възможност
да запечатват емоциите и поведението на прочути и знаменити хора. Една
от най-забележителните личности, които сътрудничи на “Vogue” е фотографката
Лий Милер – първата жена фотограф – кореспондент от Втората световна
война. Забележителното е, че първоначало тя работи като модел за Vogue.
Конде Наст я открива и впечатлен от нейната естествена красота, той я
наема. Тя позира за Хорст П. Хорст и Едуард Стайхен и става супер модел,
който се появява на кориците и в рекламите на списанието.
Революционен подходи във фотографията, които предефинира
фотографията в изкуство се появяват първо на страниците на Vogue.
Простотата на композицитя, черно-бялата фотография, фрагментизъм,
използване на естествена светлина, както и показването на моделите в
движение са все новаторски подходи, лансирани от фотографите на “Vogue”.
Уважавано от своята аудитория заради своя визуален замах
и показност списанието е като библия за всеки, който служи пред олтара
на лукса, славата и изяществото. И докато ние може би трябва да се примирим,
че това триединство днес владее света, ролята на “Vogue” в катализирането
на възвишеното не може да се подценява. Под успешното ръководство на
жени редактори “Vogue” е най-известният представител на висшата мода
и висшето общество, но и на изкуството, културата, политиката и интересните
идеи.
_______
Текстът на Нора Виткова е адаптиран откъс от бакалавърската
й теза “Управление на лайфстайл списание – психографски щрихи и личен опит на Анна Уинтур
– главен редактор на Vogue (САЩ)” с научен ръководител проф. д-р Любомир Стойков и рецензент д-р Валерия Пачева.
Дипломната работа е защитена успешно във Факултета по журналистика и
масова комуникация при СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2007 г.
Снимки:
1. Типична корица на ранния “Vogue” в стил арт деко, източник : Интернет
2. Изображение
на корица от февруари 1960 г.
3. Кирстен
Дънст
4. porcelainbeauty.com
5. Корица
за 90-я рожден ден на списанието
6. Корица на италианския Vogue, 3 октомври 2007 г., милитаризирани модели
7. Специален мексикански брой на списанието, който включва всички колекции
Vogue есен-зима 2007 –2008 г.
