ТАТУИРОВКАТА – ОТПЕЧАТЪКЪТ НА ВРЕМЕТО

Колко време трябва, за да запазиш една рисунка? Колко време трябва, за да запечаташ времето върху тялото си? Цял живот. Татуировката е рисунката, която трае цял живот, но безспорно е и рисунката – отпечатък на времето.

От древни времена и в различни краища на света хората рисуват върху тялото си . Доказателство за това е леденият човек Йотци, намерен в долина в Алпите. Тялото му датира от четвъртото хилядолетие преди новата ера и по него има около 57 татуировки, състоящи се от прости точки и линии на долната част на гръбнака му, зад лявото коляно, а и на десния му глезен. По времето на Йотци татуировките били смятани за изцеление, тъй като поставянето им наподобявало акупунктура. Други мумии също свидетелстват за дългата история на татуирането. Те датират от края на второто хилядолетие преди Христа в Древен Египет. Тогава татуировките се правели от жрици с ритуални цели. В Тайланд пък право на татуировка имали само мъжете. Считало се, че татуировката внася магическа защита в кожата им. Според тях жените имали достатъчно такива сили за защита и нямали нужда от татуировки.

В древен Китай татуировката обаче е свързана с престъпниците, тъй като в затвора те били татуирани. По времето на някои династии обаче хората татуирали цялото си тяло. В Гърция и Рим били татуирани както престъпниците, така и робите. По този начин никой не можел да ги сбърка, ако те се опитали да избягат.

Традициите за татурирането са разнообразни в различните страни и древни култури. В някои от тях татуирането съпътствало преминаването към зрелостта или пък действали като метод за предпазване от зли сили. Влияние обаче и до днес оказва религията. В християнството например татуировката е символ на вярност. И до днес няма забрана на татуировка в рамките на католическата църква, при условие обаче, че татуировката не е изображение, което е богохулно или нецензурно. В индуизма се счита, че маркировката на челото подобрява духовно благополучие и е една от чакрите по тялото.
В Япония на татуировката се гледа предимно като на декорация, а не като на магическа защита.

През 18-ти век татуировката била запазена марка на моряците. В края на 1700 г., капитан Кук прави няколко пътувания до южната част на Тихия океан. Жителите на Лондон с нетърпение очаквали историите, които ще чуят от моряците. Те „запечатвали“ върху кожата си своите истории и постепенно превърнали татуировките в сензация. Малко след това и висшата класа започнала да си прави татуировки, но на дискретни места.

Днес, вече няколко века по-късно, хората използват татуировката, за да отбележат важни събития или хора в живота си, както и за да изразят своя характер. А дали това е някаква магическа защита?