ВЕКОВЕТЕ, СЪБРАНИ В ЕДНА ДАМСКА ЧАНТА

Култ, мания, загадъчност, практичност и същевременно елегантност. Всичко това днес е чантата за съвременната жена. Незаменимият аксесоар безспорно отговаря на всеки вкус и необходимост.

Истинска загадка е всичко, което може да побере в себе си чантата, но със сигурност е много. Много е и времето, което тя е извървяла, за да стане днес мания за хиляди жени.

Като най-ранни сведения за носенето на чанта можем да определим египетските йероглифи в гробницата на Тутанкамон, където се споменава за носене на малък плик на кръста.

Чантите водят началото си от торбички, използвани за съхранение на семена, обредни предмети и лекарства. Преди 2000 г. прародителите на днешните чанти били носени предимно от мъже и за съхранение на ценности и монети. Въпросните торбички пък били изработени от груба кожа или плат.

Първите сведения за дамската чанта като моден аксесоар са от Средновековието. Тогава те били носени предимно от богатите жени, чиито чанти били с прост модел, но пищно украсени с бродерии и мъниста.

През Средновековието чантите не били строго предназначени за носене на пари, но били свързани с брака и годежа, като често изобразявали бродирани любовни истории. В църквата те все още служели за съхранение на реликви.

Първото споменаване на чантата в писмена литература е през XIV век. Тогава, както и в по-ранните периоди, чантите са били прикрепяни към кръста. В зависимост от статуса на собственика чантата била украсявана по различен начин, например с мъниста, бродерии и дори бижута.

По време на Елизабетинската епоха женските поли били с много големи размери. Затова и малките средновековни торбички лесно се губели в огромните количества плат. Вместо да ги носят отвън обаче, жените все по- често носели торбичките си отвътре, в роклята.

Постепенно заради необходимостта от носене на повече багаж и размерът на чантите започнал да расте. Чантата пък се „преместила“ от талията на гърба и рамото.

През XVII век разнообразието в моделите вече ставало все по-голямо. Формите на чантите се усложнявали, а понякога се превръщали и в истинско произведение на изкуството благодарение на бродерията, с която момичетата ги декорирали.

През XVIII век, след Френската революция, чантата вече се превърнала в основен аксесоар към облеклото на жените, които имали вече чанти за всеки ден и за всеки повод. В чантите си те носели най-често руж, ветрило, парфюм, а постепенно oт началото на 20-ти век в чантите се появили и разделения за оперни очила и гримове. В музей в Лондон дори е изложена чанта, от която става ясно, че нещата, които жените обичали да носят със себе си, не са се променили значително и до днес. В тази чанта дамата е сложила шевни инструменти, носна кърпичка, пари, гримове, парфюм, ключове и дори една ябълка.

Развитието на науката и промишлеността през Викторианската ера създава широка гама от стилове и материи, които жените могат да комбинират с останалата част от пищните си тоалети. Често на чантите си дамите бродирали инициалите си или важни за тях дати.

Появата на жп линиите също довела до революция в развитието на чантите. Странно, но факт. Причината е, че жените ставали все по-мобилни, което от своя страна налагало носенето на багаж и, разбира се, чанта с всичко необходимо. Именно ръчният багаж пък довел до днешния вид на чантата.

В началото на ХХ век жените вече имали избор измежду малки деликатни чанти и големи кожени чанти, а дори и куфарчета, които могат да се носят на рамото.

През 1920 година е първата поява на модерната чанта, носена от жените. Дамската чанта тогава става символ на нарастващата независимост на жените, които вече можели да излизат сами и да пътуват без мъж. Чантата била едновременно моден аксесоар, съответстващ на костюма, но и практически полезна.

До 1930 г. повечето чанти, използвани днес, вече са измислени, включително класическата чанта и чантата за рамо. Цветните модели са актуални и преобладаващо в стил арт деко, използвани са материали като пластмаса и ципове.

Втората световна война оказва влияние и при моделите на чантите. Наблюдава се икономия в материалите, от които са изработени те, както и по-военен вид.

Чантите стават по-големи, квадратни и по-практични. Елегантността на чантата е все още от голямо значение, но еманципацията на жените и участието им в пазара на труда, както и повишаването на мобилността, води до по-голямо търсене на практичност.

50-те години на ХХ век бележат възхода на чантите на марките Chanel, Louis Vuitton, Hermes. Като антитеза на военния стил, чантите стават много по-малки и все по-женствени и съвършени.

60-те години пък разбиват старите понятия за класическа чанта и пропагандират младежката визия. Актуални стават малките чантички през рамо с тънки дръжки или верижка.

От тогава насам разнообразието от модели става все по-голямо с всеки изминал сезон. А с това расте и колекцията на почти всяка жена.

Снимки: