ВРАТОВРЪЗКАТА – ВРЪЗКАТА С ВРЕМЕТО

Савина Ангелова

Вратовръзката днес е безспорният акцент към мъжкия делови костюм. Тя е символ на статус, професия и дори възгледи. Важни са успешното й съчетаване с костюма и ризата, както и самата й дължина. И колкото и да се свързва с пристягащи „окови” на облеклото, тя остава синоним на елегантност.

Историята й започва още преди повече от 2200 години. А Египет и Китай спорят за това коя от тях е страната – родина на вратовръзката. В Китай най-ранният й вариант е открит в мавзолея на Ши Хуанг Ти – един от първите китайски императори. Той бил погребан през 210 г. пр. Хр. Тъй като императорът отчаяно се страхувал от смъртта, искал цяла армия да го придружи в отвъдното. Така в гробницата му били направени статуи – точни копия на войниците. Това всъщност е прочутата теракотена армия, която представлява 7500 копия на войската на Ши Хуанг Ти. А униформите, изваяни до най-малкия детайл, включвали именно шалчета, наподобяващи днешната вратовръзка.

Явно обаче коприненото шалче тогава е било чест само за войниците, тъй като според историци, китайците не са носили вратовръзки.

В Египет облеклото било от голямо значение при демонстрирането на социалния статус. Важна част от облеклото на висшите общества било правоъгълното парче плат, което се връзвало и се спускало до раменете.

В Римската империя също се появяват прадеди на вратовръзката. Интересното е, че тук дори има и различни модели на аксесоара. Доказателство за това е мраморна колона, която издигнал един от най-великите римски императори – Траян. Колоната била в чест на триумфалната победа над даките през 113 г. сл. Хр., а 2500-те реалистични фигури на колоната носят не по-малко от три различни модела вратовръзки. Освен това шалчета използвали и римските оратори, за да стоплят гласните си струни.

Истинската инвазия на вратовръзките в Европа настъпила едва през XVII век. През 1660 г. един елитен полк от Хърватска посетил Париж, за да отпразнува своята трудна победа над Османската империя. Така Луи XIV забелязал ярката ивица плат, която хърватските войници носели около вратовете си и решил, че е много естетична.

След това вратовръзката се превърнала в истинска мания. Тя станала отличителен знак за кралско достойнство, а Луи XIV създал “полк на кралските вратовръзки”.

Писателят Оноре дъо Балзак въвежда вратовръзката и в литературата с трактата „Изкуството да се носи вратовръзка”, като описва естетическите принципи за носене на аксесоара.

Постепенно модата на вратовръзката стигнала и до Англия. Считало се дори, че един джентълмен не е добре облечен, ако няма шалче около врата си. Често дори се случвало в името на модата и елегантността вратовръзките да се носят толкова високо, че мъжете едвам помръдвали главите си.

Моделите също ставали все по-разнообразни – вратовръзки с пискюли, шалчета на шотландско каре, папийонки от панделки, бродиран лен, дантели. Постепенно се появили и различните видове възли. Различните форми и начини на връзване били олицетворение на индивидуалността и социалния статус на мъжа, който ги носел.

В САЩ модата също навлязла бързо. Вратовръзките се внасяли първоначално от Европа. Постепенно обаче американските вратовръзки започнали да съперничат на европейските.

През XIX век вратовръзката приема по-опростена форма на увиване само един път около врата и връзване на възел. По това време вратовръзките имали бели, сини, червени, жълти и зелени райета на черен фон. След Първата световна война черният фон бил заменен с повече цветове, които и до днес се смятат за класически.

Втората световна война поставила алтернативи в материите, използвани за вратовръзки. Така например традиционната коприна е изместена от изкуствена. По този начин се оказва, че материята не може да бъде единственият критерий за качеството на вратовръзките.

60-те години на XX век се оказват повратна точка в историята на вратовръзката. Роля за това играе сексуалната революция. Оказва се, че в този период мъжете отказват да носят вратовръзки, което е в резултат на бунта едновременно срещу традицията и срещу официалността на облеклото. Междувременно обаче, именно в същия период и по същите причини, вратовръзката навлиза в гардероба на жените като част от модното течение унисекс. През 1968 г. във Франция пък работниците са изгаряли вратовръзките си по време на улични протести.

Едва десетилетие по-късно обаче мъжете се връщат към добрия стар аксесоар и продажбите на вратовръзки скачат. През 80-те години на миналия век широките вратовръзки били заменени с тесни, а на преден план излезли богатите класически мотиви от източните култури.

През 90-те независимо от господството на класическите се появяват и хумористични рисунки по вратовръзките, анимационни герои и екологични символи. Правят се дори бижута, които имитират вратовръзка, а тя самата става част от всякакъв тип тоалети.

“Добре завързаната вратовръзка е първата сериозна стъпка в живота”, казва Оскар Уайлд. И въпреки че вече е добре завързана, може би самата вратовръзка има да извърви още много сериозни стъпки по пътя на времето.

Снимки: