Блясъкът органично е свързан с модния дизайн и с човешката външност. Не може да си представим и да допуснем „присъствието“ на блясък на важно събитие без изисканите, без зашеметяващите като красота и стил облекла и аксесоари. Споменем ли тази думи – блясък, в съзнанието ни се появяват световните киноикони, а те са и модни икони, на червения килим – от Марлене Дитрих, Мерилин Монро, Одри Хепбърн, Грейс Кели, Бриджит Бардо, София Лорен до Ан Хатауей, Гуинет Полтроу, Джулиън Мур, Шарън Стоун и Марго Роби. Блясък, който предизвиква естетическо удивление и даже естетически екстаз. Отношението на българина към блясъка е особено изразително. Не случайно Константин Иречек в книгата си „Пътувания по България“ пише за копнежа за копривщенци още в първите години след Освобождението за външен блясък. Една черта, която според него е и знак за цивилизованост, знак за стремеж към модернизация. Затова и съвсем логично Иречек отбелязва, че на тържествата и честванията в Княжество България по време на придворните балове униформите, народните носии, фраковете и дамските облекла са равнявали на блясъка на „най-добрите тържества в по-напредналия свят“. Мога много дълго да говоря и пиша за връзката между блясъка и модата, но няма да го направя, а ще изтъкна най-важното и то е великата му мисия да възхищава. Не случайно Елизабет Тейлър казваше: „Разберете, вие не можете да притежавате блясъка, можете само да му се възхищавате!“.
Навършиха се 30 години от създаването на първото българско телевизионно специализирано предаване за мода „Блясък“ по БНТ. То започна да се излъчва през пролетта на 1994 година и бе пионерско в този жанр. По това време у нас има една единствена телевизия – Българската телевизия, която по-късно е преименувана на Българската национална телевизия. Още е в паметта ми първата среща с режисьора и оператора Владимир Венков, редактора Лили Вучкова и другите колеги, които дойдоха в моя преподавателски кабинет във Факултета по журналистика и ми казаха следното: „Искаме да направим това предаване, но не знаем как, а ти знаеш и можеш!“. Имах и готовност, и желание, и знание за това. Всичко това се случваше само четири-пет години след установяването на демокрацията у нас, вече имаше реални условия за старта на специализирано предаване за мода. Пътуваше се свободно зад граница, нямаше информационни прегради от идеологически характер, налице бе огромен интерес от страна на зрителите към темата за стила и модния дизайн, имаше концепция за предаване от този тип и в никакъв случай на последно място – имаше личност като Хачо Бояджиев, който прегърна идеята и даде зелена светлина пред този проект. Написах концепцията на „Блясък“ и поех ангажимента да бъда неговия първи сценарист и водещ. Моя милост беше вече минал през уникалната телевизионна школа на Бригита Чолакова и ако прибавим към това работата ми за най-утвърдените по времето на соца модни списания като „Лада“ и „Божур“ – имах готовността, знанието и желанието да поема това предизвикателство.
Създадохме и наложихме предаване, което да информира и интерпретира най-значимото в света на модата, модния дизайн и – както днес вече е прието да се казва – съвременния лайфстайл. До този момент това се правеше спорадично, инцидентно и фрагментарно. В световната телевизионна практика не бяха много модните предавания, а до появяването на Фешън ТВ имаше още години. Мисията ни беше компетентно, професионално и коректно да отразяваме най-интересните събития в модния дизайн и да разширяваме тематичната палитра в тази посока – не само до модните творци, но и да хвърлим повече светлина върху труда и постиженията на модните фотографи, гримьорите, фризьорите, фотомоделите, стилистите, цялостната костюмерия и костюмография.
За пръв път българската телевизионна аудитория видя на малкия екран моите интервюта с представители на световния моден дизайн – с такива прочути творци като Пако Рабан, Пиер Карден, Жан Пол Готие, Жан Луи Шерер, Жак и Давид Пизанти, Даниел Трибуяр и др. Специален фокус беше поставен върху изкуството на най-влиятелните български дизайнери Запрян Маринов, Мария Недкова, Жана Жекова, Натали Генова, Йорданка Чернаева, Васко Василев, Ралица Петрова, Кристина Авангард, Светла Димитрова, Жоро Пентаграм, Васил Петрийски, както и на по-младите им колеги тогава – Албена Александрова, Милка Александрова – Бучи, Мариела Гемишева, Тотка Дочева и др.
Освен редакторите Лили Вучкова и Анелия Ранчева, в екипа влизаха такива емблематични оператори като Зефир Близнаков, Олег Георгиев, Илиан Емануилов, асистент-режисьори като Ирина и Христофор, и чудесната ководеща в началото Лилия Георгиева. Актуалните събития у нас отразяват младите репортери Ани Узунова, Мария Райчева, Елица Гилтяй. Впрочем и трите бяха по това време мои студентки във Факултета по журналистика! Дори Шкумбата с неговите страхотни вицове участваше често в предаването, а проф. Мария Трендафилова от Националната художествена академия – специалност „Текстил“ лично рисува илюстрациите към рубриката „История на костюма“.
Целта на „Блясък“ бе системно и високо професионално да представя на българския зрител най-стойностното от света на красотата, да информира и обяснява тенденциите, да посредничи между изкуството мода и модната индустрия, от една страна, и огромната телевизионна аудитория, от друга страна. В по-стратегически план – желанието на водещия и екипа му бе да допринесе за формирането на адекватен естетически вкус и да противодейства на кича и безвкусицата – битка, в която облеклото и външният вид играят огромна роля. Казано накратко, парафразирайки Ив Сен Лоран, искахме да дадем своя принос към това – историята на облеклото да се превърне в история на изкуството!
БЛЯСЪК: НАЧАЛО И ВЪЗХОД НА ПЪРВОТО БГ ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ ЗА МОДА
