ЕСТЕТИКА НА ХОБИТО

„Страстта към колекциониране превръща човек в истински естествовед, в ценител на произведенията на изкуството“
Чарлз Дарвин

Удивителни са многоликите превъплъщения на хобито!

Създаваме го като средство срещу монотонността и убийственото еднообразие; срещаме го като дежурен въпрос в журналистическите анкети; асоциираме го даже с чудатите субекти, превърнали в култ своята мания. По негов адрес са отправяни най-различни реплики, епитети, сравнения. Според Балзак, пристрастявянето към колекционерството е първата степен на умствено разстройство, а по думите на знаменития италиански пътешественик и журналист Карло Маури – хобито е занимание, което човек си измисля, за да се развлича. За отбелязване е, че Маури изпитал подобна необходимост, когато бил в болница. Напоследък хобито се препоръчва като ефективна рецепта за дълголетие – поне такива са съветите на английския лекар д-р Дейвид Дейвис!…

Като целенасочена човешка дейност, посветена на любими занимания през свободното време, хобито е забележително с няколко неща. Това е непрестанно разпалвания интерес, това са удовлетворението и радостта от откриването на съвършенството на нещата в живота. Кое най-често определя и диктува насочеността на хобито? Дали стремежът към разширяване на личностния кръгозор или желанието за реализация и в друга област, освен в професионалната? Случаен ли е изборът на предпочитаното занимание през свободното време или е предопределен от редица социални, политически, нравствени, естетически, психологически и пр. фактори? Какъв е художествени еквивалент и резонанс на хобито върху вкуса, възпитанието и културата на личността? Възможно ли е да се очертае естетическия силует на хобито и да се щрихира неговият естетически портрет? Къде следва да се търсят измеренията му – в специфичните форми на самодейното творчество или пък в действието, което изкуството и красотата оказват върху човешкото съзнание?

Прелестта и очарованието на хобито, подобно на приятелството, се крият в свободната воля, която човек проявява в своя избор на поведение и действие. Към определено хоби подтикват индивидуалните потребности, интереси и мотиви. С хобито се удовлетворява такава вътрешна необходимост, която по стечение на едни или други обстоятелства и причини, е била пренебрегната ,подченена или просто изоставена.

Упражняването на някаква дейност, доставяща удоволствие и приятни емоции, все още не е хоби. Важно условия за нейното превръщане в хоби е организираността, системността и функционалната й насоченост. Практикуването и поддържането на определено хоби – било спорт, музика, колекционерство, туризъм, рисуване, пеене свидетелства за ценни и положителни черти в човешкия характер – устойчива ценностна ориентация и насоченост, силна воля, трениран вкус, доброкачествен стремеж към осмисляне на всекидневието, защото „способността разумно да изпълниш свободното си време е висша степен на личната култура“, както отбелязва британският философ Бъртранд Ръсел.

У всекиго тлее някакъв интерес. Невероятни, понякога направо куриозни занимания поглъщали времето за отдих на прочути и знаменити личности. Известно е, че Айнщайн бил цигулар, Джоакино Росини и Александър Дюма (баща) са се увличали от кулинария, Менделеев – от дърводелство, Достоевски – от музиката на шарманките (шарманка – латерна, преносим монотонен малък орган, на който се свири по механичен начин; неголямо, преносимо пиано без клавиши, задействано с ръчка, уличен инструмент във вид на сандъче – бел. ред.), Хемингуей – от лов и рибарлък, Херберт фон Караян – от алпинизъм и скиорство, Анатоли Карпов – от цигански песни и романси!…

Фаворизирана разновидност на любимите занимания през свободното време е колекционерството: нумизматиката, филателията, книголюбителството, събирането на значки. Действителните колекционери са хора с висока култура, развит интелект и най-важното – всецяло отдадени на забележителната си страст към опознаването на света, концентриран в серията от марки, колекцията от монети, поредицата от пощенски картички, сбирката от растения, комплектите от сечива и т.н., и т.н. Учените обръщат внимание на изследователския и познавателен елемент в колекционерството. Страстни и запалени филателисти, например, споделят, че систематизирането на пощенски марки действат отморяващо и пречистващо върху човешката душа; разведряват психиката и повишават настроението. Филателията и не само тя е истински извор на естетическо удоволствие. Хобито утвърждава критерии, оформяйки личностния естетически вкус, персоналния стил и класа.
С подчертана естетическа насоченост се отличава колекционирането на книги или още – библиофилството. Системният подход в събирането (а то е непълноценно и безсмислено без четенето) на художествената литература предполага основно познаване и категорична компетентост относно автори, епохи, стилове, влияния в литературната история и естетика. Колекционирането само би улеснило любознателния читател, предпазвайки го от безразборното, често пъти – хаотично общуване с произведенията на литературата. Кенет Кларк окачествява събирането на книги – тази духовна храна на цели поколения студенти, като „културно хоби“, което вече качествено издига същността на това занимание. Редовното, подчинено на благородната колекционерска страст, съприкосновение с книгите, съвсем пряко влияе върху естетическото възпитание на човека по посока на неговото приобщаване към чудния свят на изкуството и художествената култура.
Различните хобита – колекционирането на часовници, велосипеди, оръжия и ножове, дърворезбата, риболовът, шахматът и т.н. обладават висока историческа, художествена, нравствена и психологическа стойност. За естетическата ценност на монетите с увлечение разказва нумизматът Захари Ст. Митев: "В монетите са пресъздадени по художествен начин фигури и лица на хора от различни епохи и националности, елементи от бита, нравите, облеклото, различни житейски моменти, обреди, вярвания и т.н. В редица серии монети неповторимо са отразени образите на бележити личности. В други обект на изображението е женската хубост в различни епохи. От трети може да бъде събрана богата сбирка с образи на животни, цветя и т.н.“.

Естетическите ракурси на хобито изпъкват особено ясно и отчетливо при заниманията и колекциите, посветени на произведения, видове и жанрове на изкуството. Постоянният и целенасочен контакт, макар и с миниатюрната графика, макар и с репродукции от шедьоври на живописта, отпечетани върху скромната площ на пощенската марка, завладяватвниманието и пробуждат естетическото начало у човешката личност. Първата предпоставка за художествената образованост и задълбоченото проникване в изкуството е постепенният преход от подробностите, от детайлите към общото. А хобито в многобройните му разновидности предоставя именно възможност за косвено и плавно „естетизиране“ на нашия начин на живот.

Дори при беглото разглеждане на някои естетически аспекти на хобито, непременно трябва да се подчертае и друга важна особеност. Става дума за неизчерпаемите възможности, които то предоставя на хората на художествено-творческа и преобразувателна дейност. Прочутият руски физиолог и психолог Иван Петрович Павлов отбелязва, че колекционерството е най-популярната и лесно достъпна форма за човешко творчество. Освен че усъвършенстват художествения вкус, хобитата обогатяват въображението и развиват фантазията, тъй като при някои любителски занимания човек съвсем конкретно и пряко твори по принципите и законите на прекрасното и възвишеното.

Твърде разпространеното хоби – екскурзии, туризъм и общуване с природата е родило интересна форма за развлечение и самодейно художествено творчество – така наречената „самородна пластика“. Почитателите и радетелите на това своеобразно изкуство не само издирват и колекционират корени, клонки, кори и камъни, но и чрез механична обработка – най-често свързана с подчертаването на фигурките и външното им оформяне, придават желаната художественост на предметите. Разковничето за това увлекателно занимание е в красотата и неповторимостта на пръчиците, дръвчетата и храстите, които нежно и ненатрапчиво галят човешкото въображение и разпалват изумителен възторг пред чудото на природата и съвършенството на човешкия труд. За ценителите на „самородната пластика“ неописуемо удоволствие предизвиква „дешифрирането“ на причудливите, понякога плахи и безпомощни, а друг път – смели и застрашително дръзки форми. Някои от природолюбителите ги наричат „малки идеи на природата“, които те самите са призвани да развият и осмислят. Целта е да се открие, наподоби и подскаже човешкото!

(Публикуваме този текст, писан от автора през 1981 г. почти без изменения – бел. ред. )