КРАСОТАТА: МИКС ОТ ХАРМОНИЯ И МИСТЕРИЯ

Красотата е такъв коктейл от божествени пропорции и хармония между вътрешния и външния свят на човека, който дава смисъл на неговото битие и с право е сочена за синоним на истината и доброто. Колкото и да е относителна, тя е подвластна на времето, на нравите и – в значителна степен – на общоприетите норми. В този смисъл, може да се каже, че красотата е своеобразен естетически консенсус на мнозинството за уникалните качества на малцинството. Красотата е и послание, което поставя на изпитание вкуса, въображението и толерантността.

За да определим кое е красиво, трябва да си даваме сметка, че то (красивото нещо) трябва да се хареса и непременно да предизвика наслада и трепет. Всъщност в повечето случаи красотата наистина е чудна комбинация от дух и материя, форма и цвят, флуид и провокация, която буди възхищение, радост и страст.

И все пак – какво по-точно е красотата? Има ли дефиниция за хубостта? Особено важни са потребността от хармония; спонтанността на преценката и изискването красотата да е обвързана с други добродетели – като истината и доброто. Според Аристотел, „Красотата е порядък и величие”, според Св. Тома Аквински, красиво е онова, което се харесва от пръв поглед. Балзак пък е на мнение, че красотата е добре облечената истина. Може ли да се допълнят, обогатят или – защо не – да се оборят, тези сентеници?…

Човек изработва своите критерии за красивото и прекрасното не само въз основа на прочетените книги, гледаните филми и съзерцаваните картини, но и в много голяма степен въз основа на своя личен житейски опит, на преживените сюблимни моменти на възхита, но и на разочарование. Днес той харесва едно, а утре – друго. Красотата е и съотнасяне на субективното към обективното. Тази динамика на вкуса – разбира се, схващана на едро – в големи мащаби и сериозни исторически масиви, точно е схваната и от големия естет, разбирач и познавач Умберто Еко, който във фундаменталния си труд ”История на красотата” пише: „…Красотата никога не е била нещо абсолютно и неизменно, а е приемала различен облик според историческата епоха и страната: това важи не само за физическата Красота (на мъжа, на жената, на пейзажа), но също и за Божията Красота, или за тази на светците или на идеите…”. Днес медиите са най-влиятелния фактор за определяне на това кое е красиво и кое грозно, но те съвсем не са единствения арбитър. Своя роля имат лидерите на обществено мнение, модните „трендсетъри”, знаменитостите и не на последно място науката, изкуството и техните представители…

Пластичната хирургия (наричана също така естетична или козметична хирургия) е безалтернативен цивилизационен и технологичен фактор за заличаване и притъпяване на следите от времето върху външността на човека. Тя кореспондира с магическата способност на медицината да коригира и отстранява грешки и дефекти на природата.

Пластичната хирургия по правило съединява красотата и здравето и допринася за усещане за комфорт; възстановяване и развиване на самочувствието; засилване на радостта и насладата да се живее.

Така или иначе – пластичната хирургия е все още одумвана и обект на жлъчни критики и наплевателства. Плюсовете и минусите на козметичната и естетична хирургия са безброй и споровете – разгорещени, но наистина поражда дилема казусът дали непременно ставаме по-хубави с помощта на скалпела и силикона? Ето някои хапливи мнения: „Когато остарея, бих искала лицето ми да може да се движи” (Кейт Уинслет) и „Нямам нужда от пластмаса в тялото си, за да потвърдя, че съм жена” (Кортни Лав). Най-големите драми при пластичните интервенции настъпват, когато се „прекали с дозата” или казано по-друг начин – „злоупотреби със силикона”. Алчността да напомпат гърдите си при някои жени стига дотам, че ги превръща в подвижни карикатури, тъй като крайните деформации на бюста – уголемяван без мяра, влизат в остър естетически и визуален конфликт с естествената природа на женското тяло. Същото важи и за корекциите на устните, чиито неконтролирани размери водят до потресаващия резултат на т.нар. „джуки” – една, наистина, ужасяваща гледка.

Джозалин Уилдънстейн е сред често цитираните жертви на пластичната хирургия, при която резултатът е потресаващ независимо от няколкото милиона долара, инвестирани в операция „разхубявяване”. Тя е искала по този начин да продължи да се харесва на съпруга си, но заради новия й чудовищен вид той панически я изоставя. Сред звездите, подложили се на пластични корекции със съмнителен резултат медиите сочат Мелани Грифит, Парис Хилтън, Кристина Агилера, Сара Джесика Паркър, Британи Мърфи и др.

Безспорно, всеки има правото да бъде красив и да бъде харесван. Въпросът е „На каква цена”? Не, разбира се, с цената на разбитите живот и здраве, на увредените органи и на ужасяващите резултати. И още нещо: както няма абсолютна красота, така няма и абсолютна грозота и в този смисъл – всеки е красив до доказване на противното! Този релативизъм издава потребността от съобразяване с природната даденост, гена и естествената привлекателност, от една страна, от друга страна – с колективните нагласи, идеали, ценности, вярвания и символи на красотата, и – от трета – умното, интелигентно и премерено прилагане на най-новите постижения в науката, медицината и новите високи технологии. Най-хубавото нещо на красивото е, че колкото и да се изучава и анализира, обяснява и програмира, то винаги ще пленява и със своята загадъчност. Защото голямата естетическа наслада е в тънката игра между видимото и невидимото. Защото красотата е послание, заредено с хармония и мистика.