МИНИ ИЛИ МАКСИ – В ТОВА Е ВЪПРОСЪТ?

Като въпрос „Мини или макси“, както се досещате, е донякъде изкуствена дилема, а донякъде и заигравка с Шекспир („Да бъдеш или да не бъдеш“) и с Ерих Фром („Да имаш или да бъдеш“). Пренесен в сферата на модата и визуалната култура, обаче, този въпрос провокира редица отговори за импровизациите в съвременния стил, за избора на естетическа визия, за модните доктрини и модните алтернативи.

Носенето на дълги рокли и поли в исторически и в културен аспект по презумпция се свързва с идеалите и нормите за красота, господствали през хилядолетното съществуване на човешката цивилизация. „Дългата“ мода е типична за аристократичния, дворцовия и благородническия маниер на обличане. С макси стила се свързват имената на Чарлз Фредерик Уърт (бащата на висшата мода), Пол Поаре, Ланвен, Пакен, Гре, Кристиан Диор и др. Едно по-плитко и прибързано обяснение би се задоволило даже с констатацията, че макси дължините (дългите рокли и поли) е консервативната мода, а мини полите и мини роклите – бунтарската и предизвикателна мода. В известна степен е така, но само в известна степен.

Нека да разсеем една заблуда, че мини модата е нещо ново. Този стил не е изобретение на модерната епоха, тъй като примери за мини рокли и мили поли има още в петото хилядолетие преди новата ера. Но социалната и естетическата роля на мини полите особено властно изпъква в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Не може да не обвържем появата на тази разкрепостена (и за мнозина пуритани – неморална) мода с женското бунтарство, бейби бума, сексуалната революция и не на последно място – борбата на жените за равноправие и ролята на минижупите като символ на феминизма и еманципацията. Отделна тема е, че във военни временна, икономически кризи и други социални катаклизми полите и роклите са се скъсявали поради материален и текстилен дефицит. Много голяма е ролята и заслугата за откриването и налагането на този стил на такива емблематични дизайнери като англичанката Мери Куант и французина Андре Куреж, както, разбира се, и на младежките субкултури и динамиката на улицата, на реалния живот.

Новият радикален по същността си маниер на обличане е плод на промяната в мисленето и поведението, на цялата ценностна система и култура на най-новите генерации. Този тип външност несъмнено е свързан с улицата, с динамичния начин на живот и с настъпващата сексуална революция. Най-голямата заслуга на Мери Куант и Андре Куреж е, че двамата едновременно или почти едновременно придават концептуалност на „късото” и го превръщат в дългосрочна тенденция на обличане, следване и подражание. През 1961 година Куреж показва първата си колекция с мини поли. В тях, а по-късно и в другите му произведения личи добре усетът му към чистата и ясна конструкция, геометричната форма и нещо, което е особено важно – непрестанния му стремеж да освободи тялото, да му даде възможност да „диша”, да танцува и да спортува.

Мери Куант инстинктивно улавя посланията на младежките субкултури и апела на улицата за по-смело дамско облекло. Виждайки как нейна приятелка собственоръчно с ножица скъсява полата си, за да върши по-добре домакинската работа, тя спонтанно възкликва, че това облекло е не само по-удобно, но и по-секси. Куант прави големия бум, като започва да предлага къси роклички и полички, както и къси дамски панталонки, т.нар. хот пантс в своя магазин „Базар“ на бул. „Кингс роуд“ в Лондон. Започват и публичните спорове между нея и Андре Куреж за това, кой е създателят на мини стила. Куреж твърди: „Аз изобретих минито. Мери Куант просто комерсиализира идеята.”, а Куант не му остава длъжна, възразявайки му с думите: „Нито аз, нито пък Куреж измисли идеята – направиха го момичетата по улиците.” Справедливо е да се отбележи, че и преди тях други дизайнери като Баленсиага и Ив Сен Лоран, например, са лансирали единични образци, издържани в мини дължините, но голямата заслуга за концептуалната обосновка на тренда си е на Мери Куант и Андре Куреж.

В зората на мини модата има много голяма съпротива срещу „развращаващата” ѝ роля. Против нея се обявяват не само пуритани и пазители на строгия морал, но даже и прочути дизайнери като Коко Шанел, например. Визирайки предлаганите от Куреж мини роклички, тя се произнася гневно: „Мъжът цели да разруши жената, да унищожи нейната форма, стремейки се да я превърне в малко момиче”. В отговор идва  хладнокръвната и проницателна реплика на Андре Куреж: „Аз направих жените с двадесет години по-млади без да използвам скалпел”.

Всеизвестна е заслугата за популяризирането на мини модата на такива влиятелни дами като Джаки Кенеди, Бриджит Бардо, Туиги и много още други (у нас, например, Лили Иванова), а дори и остроумието на Уинстън Чърчил, който казва по адрес на оголените дамски колене: „Никога в историята на модата с толкова малко материал не се е показвало толкова много!“.

…В модерния дамски дрескод има място за макси, за мини и за миди, стига да са налице красотата и удобството и най-важното: духът на времето, а ние, българите, може да се гордеем и с факта, че френският дизайнер Даниел Ещер (с български произход) има заслуга пък за възвръщането и налагането на макси стила през 70-те години в противовес на мини модата.