НЕСЪГЛАСИЕТО

Не съм съгласен! Ако по-често казваме тези свещени думи, ще бъдем по-полезни, може да спечелим и по-добра репутация или най-малкото ще вдъхнем повече респект. Но не само това е важно в ролята на несъгласието за подобряване на нашето съществуване, за туширане на грозните, пошли и фалшиви неща в живота ни…

Векове наред светли умове на човечеството са тласкали цивилизацията напред със своите открития, изобретения, научни опити и експерименти. Всеки от тези учени рано или късно е трябвало да отговори на един принципен въпрос: дали да приеме безкритично всичко, което неговите предходници са открили и доказали преди него, или пък да преосмисли основни и утвърдени до този момент тези и дефиниции? Каква е ползата от
несъгласието в научния и творческия процес? Трябва ли всичко от направеното досега да се отхвърли, разруши и елиминира? Какви примери бихме могли да дадем тъкмо за учени, които не са се поколебали да скъсат с остарелите теории и да преосмислят традиционните възгледи? Как се решава дилемата традиция – новаторство?

Достатъчно е да се вгледаме в духовната връзка и приемственост между Сократ, Платон и Аристотел в древността, или пък между Фройд, Юнг и Адлер в по-ново време, за да разберем, че най-добрите ученици на своите учители са онези учени, които възприемат най-качественото от теориите на техните наставници, но не се колебаят да ги надградят, коригират или частично отхвърлят. Защо това е така? Защото съществува всеобща диалектика – всичко се развива, променя, обогатява.

Традициите и класическите познания са много важни, но не по-малко важни са новите възгледи, новите принципи, изковани в
процеса на активна мисловна и интелектуална дейност.

За да се осмисли още по-ясно ролята на несъгласието в човешкото познание, трябва да се има предвид, че както в природо-математическите, така и в хуманитарните клонове на знанието откритията имат относителен характер. Да, вярно е, че те – всяко за времето
си, имат революционно значение за развитието и напредъка на науката. Но също така е вярно, че техният смисъл е да проправят пътя към научната и житейската истина и да дадат основание за нови открития. Тази относителност на човешкото знание и познание се предопределя от различните етапи на еволюцията, както и от определени технологични ограничения.

Сред най-модерните откриватели и научни революционери могат да се споменат българинът Джон Атанасов, който е бащата на съвременния компютър, неговият гениален наследник Бил Гейтс, който е най-успешният американски програмист и съосновател на
компанията „Майкрософт„, както и нобеловите лауреати Уотсън и Крик, създали и открили двойноверижния спирален модел на структурата на ДНК. Всички те, по един или друг начин, са проявявали несъгласие и непокорство, опитвали са отново и отново да отстоят и да докажат своите твърдения, да увенчаят с успех своите научни и изобретателски опити.

Поне още едно обстоятелство трябва да бъде изтъкнато, когато се търсят параметрите на научното, на творческото несъгласие. Това е критичната нагласа, опозици-
онното настроение, които неизбежно притежават учени, журналисти, новатори и изобретатели. Произходът на самата дума „критика” води към глагола „оценявам” (анализиране и обсъждане с цел даването на оценка). Тоест, за да си критичен към даден метод, подход, твърдение или теория, трябва да си направил сериозен, задълбочен и представителен анализ на съответните факти и явления. Критиката не означава само голословно отрицание или пък повърхностно несъгласие. Тя е вярна сестра на компетентността и незаменим помощник във всяка една научна и професионална дейност. Без критика няма живот, няма развитие, няма еволюция!…

Способността да се съмняват е присъща на смели, оригинални и новаторски настроени хора. В никакъв случай твърдението „Във всичко се съмнявай” не трябва банално да се универсализира, защото тогава ще дадем незаслужен шанс на мнителността да тържествува. Казано по друг начин – съмнявайте се, когато нещата изглеждат прекалено добре, за да са верни; съмнявайте се, когато интуицията закрещи в душата ви; съмнявайте се, когато съзрете бариерите пред свободата, истината, доброто, красотата, прогреса и живота.

Несъгласието е билка и витамин в човешкия прогрес, в динамиката на човешката цивилизация. Несъгласието изисква изначално съмнение към очевидното, защото нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Несъгласието е невъзможно без куража, без реши-
мостта на всяка цена да се стигне до истината – при това без да се робува на предразсъдъци. Несъгласието е онази забележителна черта в характера както на всеки надежден учен, творец, пишещ и говорещ журналист, така и на най-обикновения гражданин, без която той не може да бъде в максимална полза на живота и обществото. Ето защо, не бързайте да се съгласявате с всеки и със всичко. Подлагайте очевидното на съмнение и ще стигнете далеч!…