ПОЛИТЕЙНМЪНТ ИЛИ РАЗВЛЕКАТЕЛНИЯТ СТИЛ В ПОЛИТИКАТА

Развлекателните, неформалните и привидно лековатите стилове на поведение и общуване все повече завладяват политическото пространство. Роди се и вече е съвсем легитимно явлението, стилът и понятието „политейнмънт“ (от англ. politainment), което означава комбиниране, смесване, сливане и взаимно проникване между политиката и развлечението. Казано най-общо, „политейнмънт“ е резултат от все по-мащабното навлизане на развлечението в структурите на медиите, културата и обществото. Стиловите му проявления могат да се открият в няколко посоки: изпълването на политическата комуникация с все повече моменти от личния живот и всекидневието на държавните и партийни лидери; навлизането на политическите теми в развлекателните жанрове – сатирични, комедийни, риалити формати; драстичната промяна в публичното поведение на политика, водеща до неговото държане като шоумен, а понякога и като клоун и шут. Ако се погледне на политиците като на знаменитости, очевидно е, че при тях все повече се заличават границите между публичното и личното, между общественото и битовото, между политическата мисия и всекидневното съществуване.

Попкултурата има своя платформа, която е като река без брегове. И когато политикът е „пуснат“ по течението на тази река, пред него се очертават две възможности – или да плува и да оцелее, т.е. да се впише подходящо в нагласите, представите и очакванията на електората, или пък да потъне и да се удави, тъкмо поради неспособността му да се държи неформално, естествено и достъпно. За да изпраща послания, съобразени с жанра „популярна култура“, политикът все пак трябва да има и качества, и талант в това отношение – да умее да се шегува, да бъде остроумен, да вижда смешното и в себе си, да се самоиронизира, да допуска хората до личния си живот и – дори, да не крие своите недостатъци. Нищо нередно няма в това известни политици, които имат артистични или музикални умения, да ги показват публично. Тони Блеър – бившият британски премиер, свиреше на китара. С музикалните си способности бе известен и американският президент Бил Клинтън, който чудесно се справяше със саксофона и с видимо удоволствие свиреше публично – във вечерни заведения или пък при ТВ участия. Положително впечатление направи руският президент Владимир Путин, когато през 2010 година пя благотворително в подкрепа на деца със сериозни и тежки заболявания. Тогава той изпя песента "Blueberry Hill" на специално организираната вечер и му припяваха такива световни звезди като Кевин Костнър, Шарън Стоун, Пол Анка, Моника Белучи, Ален Делон, Мики Рурк и др., които също се включиха в хуманното дело.

Няма пречки за даден политик да бъде едновременно и пълноценен държавник, и будеща овации знаменитост или още звезда, стига, обаче, основно да е фокусиран върху политическите си ангажименти и да не превърне „ролята“ си на шоумен или попзвезда във водеща. Политейнмънтът трябва да му идва отвътре и естествено да се случва – било като проява на чувството за хумор, било като демонстрация на готварски умения, било като артистични, спортни, атрактивни прояви. Политическата история гъмжи от такива примери – Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, Джон Кенеди, Фидел Кастро, Михаил Горбачов.

Стилът „политейнмънт“ получи развитие и благодарение на зачестяващите случаи на държавници, партийни водачи и политици, появили се от шоубизнеса и артистичния свят. В миналото пример за това бе американският президент Роналд Рейгън, бивш холивудски актьор, чието управление се беляза с несъмнен успех. Днес „политейнмънт“ обогатява своя колорит с такива шоумени и артисти, като Бепе Грило в Италия,  Володимир Зеленски в Украйна и Слави Трифонов в България.

Но, все пак, не бива да се подценява риска от профанирането на политиката чрез стила политейнмънт. Този риск става съвсем реален, когато политикът прекалено се вживее в ролята на шоумен и палячо, и обърне гръб на най-важното: конкретната му работа за благото на хората, за подобряване на живота им, за следването и спазването на законите, на справедливостта и правата на гражданите. Допускането на цинични прояви, вулгарни изрази и парвенюшко поведение удря жестоко не само по имиджа и репутацията на отделния политик, а и като цяло върху политиката. Оттам се е стигнало и до израза „политиката е мръсна работа“. Силата на политейнмънт е в засилването на реализма в политиката, в скъсяването на дистанцията между „онези горе“ и „тези долу“, в активизирането на истинската неподправена политическа комуникация.