Все по-често дизайнери и журналисти, имиджмемйкъри и стайлинг специалисти безпомощно вдигат рамене, когато им се зададе въпроса “Какво е на мода?”. От една страна, те са информирани за актуалните тенденции и като папагали могат да повтарят каква е сезонната насоченост на една или друга модна къща, на един или друг световен дизайнер. От друга страна, те (или поне онези от тях, които познават добре съвременните механизми на модата) си дават сметка колко либерална, непредсказуема и с намаляваща власт ( в традиционния смисъл на думата) е модата днес. Така ли е наистина? Всъщност не намалява ли господството по-скоро на еднозначната, комерсиална и налагана чрез медиите и рекламата “задължителна мода”?
Аксиомата “Всичко е на мода!” е като че ли някакъв изход от тази заплетена ситуация. “Всичко е на мода” означава разширен шанс на човека да конструира собствената си идентичност. Всичко е на мода” означава безброй пазарни и естетически възможности всеки направи индивидуален избор без непременно да се съобразява с мнението на модните авторитети и особено на дизайнерите и централите, повечето от които са движени единствено печалбарски мотиви. “Всичко е на мода” е суровият, непретенциозен, леко циничен, но заедно с това максимално директен отговор на реалния живот, на новите генерации, на уличния стил. Тъкмо мнимата безпринципност в принципа “Всичко е на мода” позволи на еклектиката и микса, на винтиджа и дизайнерските рекомбинации да навлязат толкова мащабно в стила на обличане. “Всичко е на мода” е още един цивилизационен и културен знак за неограничените възможности на постмодернизма и за полезната фрагментираност на обществото. В ерата на всепозволеността са логични твърденията на Миуча Прада, че модата трябва да си знае мястото, а не да управлява живота ни, на Роберто Кавали, че любимите му дрехи са дънките и тишъртите и на Хюсеин Чалаян, който се прекланя пред фантазията на реалната виртуалност.
…”Всичко е на мода” обаче не означава безотговорност към собствената външност, баналност и мърлявост към стила на обличане, пасивност и паразитна меланхолия към стила на поведение и на общуване. Удобството и концептуалността, трансформациите на елегантността и свежите нововъведения съпътстват философията на постулата “Всичко е на мода”. Така естествено стигаме да шанса на днешния човек да бъде различен, да бъде оригинален и да умее да изпраща верните послания чрез езика на своята външност, чрез речта на своето тяло. Така че “Всичко е на мода” по-скоро е естетическа свобода, обвързана с културна отговорност и шанс за автентична идентификиция, отколкото повърхностно и глуповато заключение, че модата е нещо отживяло, че си отива, че е ненужна и празна…Перифразирайки Оскар Уайлд, не може да не се съгласим, че е модерно това, което носиш ти самият, а не останалите. Или, вече казано с усмивка: “Всичко е на мода, стига да го мога!”…
