Актрисата Бойка Велкова завършва ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. По-късно специализира в театралния институт „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк, както и има специализация по режисура в Санкт Петербург. През 1989 г. получава трета награда за женска роля на фестивала за Българска драма и театър за ролята си на Жана Д‘Арк. Първата си награда за женска роля на Съюза на артистите в България – „Икар“ получава за ролята си на Олга „Три сестри“ през 1999 г. Също така два пъти е наградена с „Аскеер“ – първата награда печели през 2000 г. с ролята си на Елена Андреевна „Вуйчо Ваньо“. След 5 години отново е носителка на „Аскеер“ с ролята си на Мис Робинсън в „Абсолвентът“. През следващите години следват още много номинации и награди. Сред най-успешните й роли в киното са „Боянският майстор“ – 1981 г. (реж. З. Жандов), „Йо-хо-хо“ – 1981 г. (реж. Зако Хеския), „Вуйчото“ – 1996 г. (реж. З. Касаманова), „Птицата“ – 2003 г. (реж. Галя Краева), „Църква за вълци“ – 2004 г. (реж. Николай Ламбрев), „Леден сън“ – 2005 г. (реж. Иван Георгиев), „Приятелите ме наричат чичо“ – 2006 г. (реж. Ивайло Христов), „Островът“ – 2011 г. (реж. Камен Калев), „Под прикритие“ – 2014 г. (сериал – 4 и 5 сезон) (целият сериал е от 2011 – 2016 г.), „11 а клас“ – 2016 г. (реж. Георги Костов), „Асансьор за пациенти“ – 2017 г. (реж. Иглика Трифонова) и Уют – 2019 г. (реж. Камен Донев).
През 2017 година Бойка прави своя дебют като режисьор с постановката „Цветът на дълбоките води“. Номинирана е за тазгодишните награди „Икар“ за водеща женска роля за Хелена Рубинщайн в „Империя на красотата – Мадам Рубинщайн“. Проф. д.н. Любомир Стойков – културолог и изкуствовед, споделя за нея следното: „Бойка Велкова е харизматична, чувствителна и своенравна актриса, която оставя забележителна следа в българския театър и в българското кино. Тя принадлежи към онази категория актьори, на които са присъщи интелигентност, оригинално мислене, духовна широта и индивидуален психологически подход при изграждането на образите и интерпретирането на ролите, които са им отредени. За добрия актьор е важно да бъде свободен в избора на изразни средства, но и творчески дисциплиниран. На сцена и пред камера Бойка Велкова перфектно съвместява и двете.“.
Кога разбрахте, че искате да се занимавате с актьорско майсторство?
Моята мечта беше да се занимавам с археология, но аз предпочетох да изпълня желанието на майка ми, а именно да стана актриса. Много й благодаря затова, защото сега се занимавам с „археология на душата“ и това ми носи огромна радост.
Какво си спомняте за първата пиеса, в която взехте участие?
След като завърших Театралната академия заминах за Русе по разпределение. Първата ми пиеса се казваше „Кошници“ на Йордан Радичков /Червената шапчица/. Спомням си, че преливах от вълнение и не можех да спя. Летях към театъра, пълна с надежди и желание да се уча и бях готова да се отдам до край. Мога да кажа, че имах голям късмет, защото от самото начало се докоснах го големи режисьори и актьори.
Кой български или чуждестранен актьор Ви е повлиял най-много и с какво за формирането Ви като актриса?
По пътя си в театъра срещнах много талантливи и важни хора. Всички те бяха като „маяци“ за мен. Харесвам много Невена Коканова, Катя Паскалева, Татяна Лолова, Наум Шопов, Коста Цонев… От чуждестранното кино мои вдъхновители са Мерил Стрийп и Марлон Брандо, чиито любими цитати искам да споделя с вас:
„Кинозвездата – това е човек, седящ върху захарен трон под проливен дъжд.“ – Марлон Брандо
„Формулата на щастието и успеха е просто да бъдеш себе си по
възможно най-яркия начин.“ – Мерийл Стрип
Мисли на изключителни актьори, които са съградили катедрали вътре в себе си с върхове, които докосват небесата, а същевременно са стъпили здраво на земята. Надявам се и аз да постигна точно това!
Завършили сте прочутия Театрален институт „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк. На какво Ви научиха там и успявате ли да прилагате техните актьорски методи и техники на сценична игра?
Това беше незабравим период от моята младост. В института ме научиха да мисля, да чувствам, да работя със сетивата си и най-важното – да бъда себе си. За да станеш шампион, трябва да се бориш докрай. Човек никога не губи окончателно, докато не се откаже…
От какво почерпихте вдъхновение за Вашия режисьорски дебют с постановката „Цветът на дълбоките води“?
Всичко започна с прекрасната среща с авторката на пиесата Оля Стоянова, която ми помогна да осъзнах каква изключителна жена е била Елизабет I. Почерпих вдъхновение от нейната съдба, защото въпреки че живее в свят, управляван от мъже, тя е интелигентна, решителна и умееща да контролира емоциите си. Другият важен герой в постановката е Мария Стюард, която е увлечена от първична и непреодолима природна сила с опиянени сетива, вървейки към своята гибел като лунатичка.
Съдбите на тези исторически фигури се повтарят и в днешно време. Жената трябва да пречисти вътрешния си свят, да разбере механизмите на поведението си, продиктувани от емоции, агресивност, инфантилност, гняв, враждебност и да стане „господар“ на своята женственост и на живота си.
Коя е Вашата любима постановка като актьор и като режисьор, и защо?
Последната. (Федра) –
Номинирана сте за награда „Икар“ с ролята Ви на Хелена Рубинщайн в „Империя на красотата – Мадам Рубинщайн“. В тази постановка освен, че играете главна женска роля, Вие сте и режисьор. Разкажете повече за този проект?
В пиесата на Джон Мисто „Империя на красотата“ се разказва за две успешни бизнес дами, които в конкуренция изграждат Империята на козметиката. Там войната се води с лакирани нокти, ароматна пудра и изобилие от руж.
Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден са посветени на кариерата си, гъвкави, борбени, изобретателни и успешни, но също така са изтощени от самота.
Обмисляте ли отново да се изявите като режисьор и ако не е тайна – коя пиеса бихте искали да поставите?
Не мога да отговоря категорично на този въпрос. Вярвам, че всичко прекрасно тепърва ми предстои!
Само за няколко години си отиде цяла плеяда от златното поколение на българските актьори, сред които Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова и наскоро – Татяна Лолова. Работили ли сте с някой от тях и каква следа са оставили в душата и в сърцето Ви?
Работила съм в две пиеси със Стефан Данаилов – щедър, добър, истински рицар в театъра, тези думи го описват най-добре.
За представлението „Пътят към Афродита“ поканих Татяна Лолова да прочете хайко на запис и оттогава съм запленена. За мен тя е любима актриса, вулкан от талант, импровизация и ерудиция. Много ценях мнението й за театъра и съм сигурна, че дори не подозирала колко ме е окуражавала да се развивам професионално. Късметлийка съм, че ме допусна в нейния свят.
Какъв съвет ще дадете на по-младите актьори?
Единствено в развитието, обновлението и промяната се крие истинската сигурност.
Интервюто взе: Хелена Тодорова
