Мариела Гемишева е един от знаковите автори в съвременното българско изкуство. Арт дизайнер, пърформатор, експериментатор, авангардист – това са само част от етикетите, които са й слагани през годините. Тя самата определя себе си като моден дизайнер и артист.
Родена е в гр. Казанлък, живее и работи в София. Завършва Академия по Изкуства, Архитектура и Дизайн, Прага. От 2000 година е член на Института за съвременно изкуство, София. Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, НХА, София. Преподавател в НХА, специалност „Мода”. Носителка е на наградата „Златна игла” 1998 г. за експериментална мода на Академията за мода и е обявена за Жена на годината 2008, номинация на списание „Грация”.
Изложбата „Любимият ми будоар” в Галерия „Сариев” (гр. Пловдив) е свързана с проект от 2008 година „Моята любима будоарна дреха”, представляващ обект – дреха – скулптура като коментар или инспирация от „живите скулпторни инсталации”. Според авторката, присъствието на тялото в произведенията на едната художничка и отсъствието му в работите на другата е това, което в изложбата „Любимият ми будоар” в Галерия Сариев тя комбинира и осмисля като тема, превръщайки собственото си тяло и присъствие на художник в част от процеса на създаване и промяна на произведението.
Изложбата е разгърната в няколко последователно случващи се етапа:
Етап 1. Инсталация
Инсталацията представлява стилизиран дамски будоар с основен елемент обект-дреха върху статичен манекен в центъра на галерийното пространство. Стените са „декорирани” със 7 рисунки (формат А3) и едно огледало (формат А3). В инсталацията участва и специално деформиран аксесоар-дамска чанта.
Етап 2 . Пърформънс PEEP SHOW – в Нощ на музеите и галериите – Пловдив
Дрехата – скулптура се трансформира в легло, пространството – в разхвърлян будоар; художничката влиза церемониално с коктейлна рокля, подготвя се ритуално за спане и реално спи 3-5 часа. Наблюдава се от публиката през прозорците и камера, монтирана на тавана на галерията. На витрините на галерията се прожектира видяната отгоре спяща художничка. Витрината изпълнява функцията на специална огледална преграда на традиционната peep show кабина.
Етап 3. Будоарна композиция
След пърформънса PEEP SHOW остава разхвърляният будоар без тяло, но с участващите в пърформанса допълнителни аксесоари и видеозапис от PEEP SHOW.
С тази си работа Мариела Гемишева поставя основните въпроси, около които се върти творчеството и: конюнктурният статус – фетиш като преповтаряна ценност и неговото коментиране, травестиране в различност, която носи елементите на фетиша, но в друг контекст. Диалектичните метаморфози са в разиграващите се сюжети в трите етапа на изложбата.
В първия етап стилизираният дамски будоар, дрехата – статуя, рисунките, чантата са фетишизираното женско без личност. Дрехата напомня за венециански карнавал и тържество на анонимността, а японските мотиви в колана – на кимоно на гейша (обслужващата жена без себе си). Ироничното подчертаване на вечността, непреходността в смисъл на липса на индивидуалност са и в използваните „вечни” синтетични материали.
Вторият етап – пърформансът PEEP SHOW e демонстративно разрушаване на статуквото и официална поява на художничката като субект. Трансформирането на дрехата – статуя в легло, разхвърлянето и създаването на реална будоарна атмосфера, предполагат използването, обитаването и усещането за плът. Ритуалното събличане на художничката пред витрината, махането на грима са подготовката за инициацията – сън. Във втората част на пърформънса физически присъстващото тяло престава да изпълнява активни телесни действия, а заспива и се превръща в обект-скулптура и антипод на обекта скулптура-дреха в първия етап. Асоциативната препратка е към Спящата красавица – сънят като временна смърт на тялото и камерата като обективен разказвач и свидетел. Публиката пред витрините на галерията, която вижда записът на съня, е субективният четец.
Третият етап – Будоарната композиция повтаря елементите на първите два етапа на ново смислово ниво. Разхвърляният будоар след PEEP SHOW e без тяло – препратка към първия етап, но със запис – спомен от присъствието на тялото в кулминацията – пърформънса. Тук обектът е синтезът между реалното отсъствие на тяло, следите от пребиваването му и документа – запис на случилото се.
Манипулативната игра на трансформиращи се обекти с или без тяло, разиграни в последователни темпорални етапи, поставя и въпроса за измерване на времето с критерия присъствие-отсъствие на личността.
До сега работата не е показвана в този завършен вариант, жителите и гостите на гр. Пловдив могат да я видят в галерия “Сариев”, къдещо ще бъде изложена до 15 октомври.
Снимки:
1. – 3. Моменти от различните етапи на изложбата – пърформанс “Любимият ми будоар”.
Фото: © Личен архив на Мариела Гемишева
