Интервю на Силвия Мадина
Божидар Марков работи в областа на рекламната, модната и приложната фотография. От 1990 г. сътрудничи на изданията за култура и изкуство “Insider“, “Век 2001’’, “Стандарт уикенд’’. От 1993 г. започва да работи за в. “168 часа”. Снимките му редовно са на първите страници на в. “24 часа”, в. “Дневен Труд”, в. “Вестник за жената”, сп. “Ревю”, сп. “Донна” , сп. “Максимум” и др.
През 1997 г., 2000 г., 2001 г., 2003г., 2005г., 2006г. и 2008 г. Божидар Марков е номиниран за наградата “Златна игла”’ на Академията за мода. През 1998 г. получава златна статуетка от Фестивала за виша и авангардна мода. Същата година печели и бронзова статуетка от международния конкурс ,,Интелектуалци за мир и красота’’. Първата му самостоятелна изложба е организирна през 1986 г. в София, в младежки дом “Лиляна Димитрова”. Следват още редица изяви, сред които авторска изложба във Военния клуб през 1995 г., самостоятелна изложба в туристически комплекс “Дюни” – 1996 г., авторска изложба “Модата през прехода” – 2000 г., изложба в Народен театър “Иван Вазов” – 2004 г. и др.
Какво е фотографията за Вас?
Фотографията е начин на живот, професия, удоволствие, многобройни контакти.
Кога започнахте да се занимавате професионално с фотография?
Трудно мога да кажа сега кога за първи път съм проявил интерес към фотографията, но още от ученическите години съм запален фотолюбител. Бях 8-ми клас, когато постепенно започнах успешно и интересно да снимам моите съученици и познати. Един от най-ярките ми спомени от това време са снимките, заснети на ралито „Златни пясъци – София”, които след това влязоха в албумите на всичките ми приятели. Професионално работя от 1979 г., след завършване на Tехникума по фотография и полиграфия.
Според Вас кое прави фотографията уникална като вид изкуство?
Това е изкуство, чрез което можеш не само да пресъздадеш обекта пред обектива, но също така да уловиш мигове, които да разкажат интересна история, или с помощта на сенките и светлината да нарисуваш любим човек.
Работите в областта на модата, рекламата и приложната фотография, коя сфера изисква най-много въображение и провокативност и защо?
И трите споменати раздела от фотографията изискват фотографът да притежава добър потенциал – богато въображение и провокативност, съобразени с техническия инструментариум. Убеден съм, че в рекламата фотографът трябва да вложи най-голямото си въображение, за да постигне добри резултати.
Вие сте официален фотограф на Народния театър „Иван Вазов” – кои са важните качества, които трябва да притежава фотографът на театрални постановки?
За да си фотограф в театрална трупа, трябва преди всичко добре да я познаваш отблизо. Но и това не е достатъчно. Трябва да живееш и да мислиш в ритъма на театъра и да отгатваш предварително желанията на неговите творци.
Как се улавят важните моменти в театралното изкуство?
С проследяване отблизо на театралния процес, познаване на драматургичния сценарий и на актьорските навици, действия, мислене.
Каква е разликата между снимането на театрални постановки и модни ревюта?
За качествени снимки на модно ревю трябва моделите и манекените да бъдат атрактивни, да носят послание към публиката и читателите, да представят моделите изящно. Тук връзката е директна – фотограф-модел, без посредници.
За да се заснеме една театрална постановка, фотографът трябва да бъде вътре в театралния процес, да е наясно с творческите изисквания и режисьорските решения, да познава драматургичния материал и да е следил отблизо поне няколко репетиции. Фотографът трябва да бъде близо до режисьора, актьорите, сценографа, и успехите му зависят от творческото взаимодействие с тях.
Ето защо и разликата е очевидна. За всяка задача от тези две се изисква не само различна стратегия и познания, но и различен подход.
С кого се работи по-лесно – с актьор или с професионален модел и защо?
За да бъде заснета една фотосесия с професионален фотомодел, фотографът и фотомоделът трябва да са основните действащи лица, които сами отговарят на изискванията, свързани с цялостната визия на крайният продукт.
Когато обаче се работи в театрална постановка в екип с режисьор, актьори, осветители, крайният фотопродукт зависи от актьорското присъствие във кадъра, от осветлението, звука, художника, не само от фотографа. Колкото добри и качествени моменти да има, той винаги е зависим от фактори, който са извън него и оказват решаващо, а често и фатално влияние на целия процес. Моето виждане е, че по-лесно се работи с професионален фотомодел, тогава има по-голяма художествена свобода.
Как предразполагате моделите си да покажат неизвестното си лице пред обектива?
За да бъдат постигнати поставените цели, фотографът провокира моделите и в повечето случаи това достига максимални стойности. Ако моделът трябва да изглежда „свирепо” или „невинно” провокацията е насочена в тази област. Човекът, който позира пред обектива трябва да бъде като пластелин и да се моделира, докато бъдат постигнати резултати, близки до желаните.
Има ли мода във фотографията и какви са най-актуалните модни тенденции в нея днес?
Цифровата фотография вече се използва масово, нови технически и програмни нововъведения водят до изкачването на нови стъпала във фотографията. Така тя е в постоянно развитие и остава винаги в крак със съвремието. Компютърната обработка на фотосите и различните програми водят до отделяне на една нова категория във фотографията, която се отдалечава от класическия вид на това изкуство.
Какво влияние върху работата ви оказват новите течения във фотографията?
Както в модата малката черна рокля остава винаги модерна и актуална, така и във фотографията има отдавна установени правила и норми, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Независимо от новостите в тази насока, фотографите и творците ги спазват още от времето на Анри Картие Бесон до наши дни.
Какво е мястото на актовата фотография в професионалния ви опит?
Аз съм един от първите фотографи, които работиха и показваха актова фотография още в онези дни, когато някои ,,колеги’’ не смееха и да говорят за нея. От тогава минаха повече от двадесет години и днес този вид фотография, към който съм силно привързан, все още ми носи радост .
Но аз спрях да показвам и излагам такива творби, защото сега всеки втори се хвали, че снима голо тяло. Но видимо тези хора не разбират същността на това което правят, тъй като те не могат да изразят и покажат силата на природата и духовността на модела в творбите, които предлагат на публиката.
Кой е вашият кумир в световната фотография?
Според мен двама са световните фотографи-художници: единият е Ричард Аведон, който превръща модната фотографията в изкуство, а другият е Анри Бесон – фотографът, който блестящо доказа възможността чрез фотоси да бъде уловен мигът – решаващия момент, изразяващ дадена ситуация.
Коя е звездата, която мечтаете да застане открито пред обектива ви?
Много са………..
Уморителна ли е работата на фотографа или по-скоро разтоварваща?
Работата на фотографа е уморителна и физически и умствено. Техническите и финанасови трудности, пред който е изправен всекидневно в определени моменти, са трудно преодолими. Но добрият фотограф, ако се чувства творец, винаги ще е удовлетворен, когато успее да превъзмогне тези трудности. Успехът след това носи искрено удоволствие, дава творческо самочувствие.
От къде черпите вдъхновението си?
За да бъдеш добър фотограф в България трябва непрекъснато да отправяш послания към публиката и тези послания да срещат обществено признание и чувство, че си актуален, търсен и ценен.
Кой е най-ценният Ви кадър?
Това оставям на публиката да оценява. Сам не мога да определя, тъй като авторското пристрастие може само да ме подведе. Но да, имам любими кадри.
Снимки:
1.Божидар Марков
2.– 12. Фотографии на Божидар Марков.