В много култури пръстенът символизира вечността, безсмъртието и носи в себе си магическа сила. Сватбената халка, пръстенът при гностиците, знакът на хармонията Ин и Ян са натоварени със специална семантика. В египетската митология пръстенът е бил смятан не само за символ на вечността, но и като послание за защита и подкрепа. Така египтяните са наричали шен пръстена, който носели богът на вечността Хех и Хор (Хорус) – бог на небето и светлината, покровител на фараоните.
Образът на пръстенът съществува в множество култури. Луната, сезоните, планетите, звездите и явления като кометите и затъмненията, имат циклична природа, затворена в постоянен кръг. Древните народи ги изобразявали точно така, с един-единствен символ – кръг. Те го разделяли по различни начини, за да му придадат отделни значения и по този начин да отбелязват хода на времето. Колелото на келтите е карта, която позволява на човека да види къде се намира в живота си и какво най-вероятно му готви бъдещето. То показва началото, средата и края на всеки цикъл в света и по този начин служи като пътеводител в живота.
От дълбока древност хората са се кичели с пръстени. Халката през вековете е била символ на власт, сила, богатство. Пръстенът като затворена окръжност символизира единство и цялост. Той няма нито начало, нито край, затова често се асоциира с вечност и безкрайност. Неговият централен отвор е мястото, през което минава небесната сила. Пръстенът символизира връзка, съюз или обет. Затова брачната халка се използва като знак за вечен съюз, на съпружеска вярност, на семейна хармония.
Безкрайността, обгърнала палеца, пък е символ на власт. Ситуиран по този начин пръстен е знак за особено положение и статут в обществото. Притежателят на пръстена може да се разглежда като обладател на собствената си вселена, която носи със себе си. Затова пръстенът винаги е бил задължителен атрибут на магове, жреци и крале.
Обърнали поглед към историята, ние можем да напишем кратка биография на дългото битие на „вечното” бижу. Цар Соломон е имал магически пръстен, с чиято помощ е могъл да заповядва на ангели, демони, на всички стихии и природни духове. В Древен Египет пръстенът като знак на вечността е сходен със свит във вид на окръжност шнур, чиито краища са завързани на възел. Силата на пръстена предотвратявала беди и служила за защита на фараона. Написани, имената на владетелите се затваряли в царския пръстен, така наречения картуш. Обикновените хора използвали амулети с възли във вид на пръстен, за които смятали, че ги защитават от болести и нещастия.
В Китай окръжността се смята за начало на мирозданието. Пръстенът е символ на вечността, но и на достойнство и власт. Затвореният пръстен означава императорска благосклонност, разтворения – гняв по отношение на подчинените.
В индуизма бог Шива танцува в кръг от огнени езици, олицетворявайки жизнения цикъл на цялата вселена. Този танц е кръговратът на природата във вечния процес на съзидание и разрушение. Заедно с това светлината, излъчваща се от пръстена на пламъците, символизира дълбока мъдрост.
При древните гърци и римляни железните пръстени означавали авторитет и уважение. Да ги носят било позволено само на много достойните граждани. А за жреците на Юпитер златните пръстени били задължителен елемент. Оттук водят началото си епископските пръстени, насочващи към връзката с Бога.
В древногръцкия мит за Прометей Херакъл с разрешението на Зевс освобождава от веригите прикования титан, но върху ръката на Прометей остава желязна халка с парче скала, която Прометей бил принуден да носи в знак на подчинение на гръмовержеца.
В християнството пръстенът на висшите духовници символизира не само брака им с Христос, но и духовните им задължения. Папският пръстен е известен с името “пръстенът на рибаря”, тъй като върху него е изобразен свети Петър, който лови риба. До 1842 година пръстенът се използвал и като печат за удостоверяване на папската кореспонденция от частен характер. Съществува специален ритуал, който се прилага при встъпването на новоизбарния папа. Специално за него се изработва нов пръстен с неговото име, а този на предишния папа, заедно с оловния печат, се унищожават в присъствието на кардиналите, за да се изключи възможността за фалшифициране на документи. В момента на неговото избиране кардиналът получава от папата пръстен със сапфир, върху чиято вътрешна страна се гравира герба на папата. Епископът също носи пръстен със скъпоценен камък, но той не може да бъде сапфир. Обикновен пръстен във вид на метална халка може да носи и монахинята, което символизира нейния духовен брак с Христос.
Две свързани халки или два пръстена, разположени един над друг, в християнството са символично изображение на небето и земята, докато трите халки означават Светата Троица.
Сватбените пръстени са един от най-древните символи, свързващи двама влюбени в едно цяло. Древните египтяни поставят началото на традицията за размяна на пръстени преди почти пет хиляди години. Първите халки били направени от растенията, виреещи по поречието на река Нил. Те се давали на любимата жена. Всяка дама с тръстикова халка на ръката била вече заета и забранена за други мъже. Постепенно започнали да се правят и халки от парченца кожа или от кокали. С откриването на металите се появяват и първите пръстени, направени от желязо. Интересно е да се отбележи, че пръстени с малки камъчета или различни други украси са изрисувани върху пирамидите на египетските фараони.
В Рим желязото било предпочитано пред медта при изработването на пръстените. Смятало се, че този метал символизира силата на любовта, която мъжът изпитва. Подаряването и приемането на пръстен и в Древен Рим се смятало за годеж, който не може да бъде развален. По-късно се появяват пръстените от благородни метали като платина, злато и сребро. Те изместват халките, изработени от желязо, тъй като не ръждясват и са по-красиви.
Папа Николай I поставя начало на традицията мъжът да предлага официално брак на изгората си със златен пръстен. Ритуалът за първи път е извършен през 860 г. Според папата, подаряването на златен пръстен символизира финансовата "жертва", която мъжът правел в името на любовта, тъй като златото било изключително скъп метал.
През ХVII век в Англия и Франция сребърните пръстени излизат на мода. В този период се появяват и първите гравирани халки. По-романтичните мъже подарявали на своите дами бижута, върху които изписвали цели любовни стихотворения. Век по-късно се заражда и традицията за изписване на името на съпруга върху венчалния пръстен.
До средата на ХХ век се смятало, че само жените трябва да носят годежни или венчални пръстени. По време на Втората световна война се увеличал броят на младите мъже, които носели халка на пръста си. В дългите дни, през които били разделени, брачният символ напомнял за съпругата. Освен това показвал и гражданския статус на войника, който не трябвало да изневерява на съпругата си, колкото и далеч да се намира от родината.
Римляните въвели обичая сватбеният пръстен да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото древните гърци смятали, че този пръст е свързан със сърцето. Според традицията, православните християни трябва да носят халката на дясната си ръка. В Европа обаче е прието да се носят на дясната ръка независимо от религията. Американците също предпочитат да поставят символа на съпружеската си любов по подобие на римляните. Скандинавките често носят на безименния си пръст по три пръстена – годежния, сватбената халка и за раждането на дете. Някои от съпругите на евреите носят бижуто на показалеца. Макар традицията да е различна в различните култури, резултатът е един и същ – „Горчиво” и три дни яли, пили и се веселили.
1. Пръстенът винаги е бил специален символ в човешката история.
2. Египетски пръстен, изобразяващ бог Амон
Фото: www.worldwidestore.com
3.Гръцки пръстен с печат от 4 в. пр. Хр., съхраняван в Археологическия музей в Солун.
Фото: www.greek-islands.us
4.Сватбената халка е един от най-древните символи, свързващи двама влюбени в едно цяло.
Фото: www.topazery.com
5.Пръстенът на папа Бенедикт XVI.
Фото: www.christianityandme.com
6.- 8. Венчалните халки на световните звезди струват цяло състояние.
Фото: timeinc.net, dailyradar.com, redcarpetstyles.com
