АЛКОХОЛИКЪТ В СЕМЕЙСТВОТО

Продължение от брой 68 на Fashion Lifestyle Magazine

Алкохолизмът е особен проблем, който вреди на всички членове на семейството – не само на зависимия, но и на партньора му и особено много на децата, когато има такива. Много семейства на алкохолици се разпадат, но има и такива, които избират да се борят с болестта или просто приемат да живеят с нея и с хората, зависими от алкохола. Проблемът с алкохолизма е сериозен както за България, така и за много други страни по света, за което говорят различни статистики и данни. Всъщност един от големите проблеми, свързани с алкохолната зависимост е този, че алкохолът може да разруши както живота на конкретния човек, така и този на най-близките му. Взаимоотношенията в семейството силно се изкривяват, когато сред членовете му има алкохолик. А последствията имат много страни.

Какви грешки допускаме в поведението си спрямо алкохолика?

Първата крачка към успеха е осъзнаването и приемането на болестта. Както от партньора му, така и от зависимия. Повечето алкохолици отричат, че имат проблем и дори да осъзнават зависимостта си, не я признават пред близките си. Затова е важно те първо да му помогнат да види ясно болестта си и да я признае, а след това да изчакат той сам да вземе решението за промяната. Защото когато човек сам не желае да се справи с проблема, опитите на другите да се борят с неговата зависимост са напразни.

Как обаче може да стане това?

Преди всичко трябва да спрем с грешните модели на поведение. Много жени и мъже на алкохолици допускат едни и същи грешки, които само забавят лечението и го правят още по-трудно за достигане. Един от най-неправилните модели на поведение е отрицанието, че човекът, с когото живеем, е алкохолик. Не по-малко вредно е да се съгласяваме с „причините му” да пие или да пием заедно с него, вярвайки че по-лесно ще постигнем добър контакт и взаимно разбиране. Грешка е и да се опитваме да съхраним мира на всяка цена и да задържаме чувствата в себе си. Когато трупаме обида, раздразнение, тревога и страх, алкохолика не вижда истинската картина на реалността и накрая идва момент, когато тези спотаени чувства изригват по дребен повод със страшна сила. В такава ситуация мисленето на алкохолика може да вземе следната погрешна посока:„Не знаеш какво да очакваш от нея/него. Истерик/истеричка. Няма да й/му обръщам внимание”, по този начин алкохоликът остава изолиран от истината. Ако искаме истински да помогнем на зависимия си партньор трябва да престанем да го защитаваме от последиците от запоя – да лъжем на работното му място за причините, поради които не се е появил на работа, да вършим негови задачи, да го избавяме от неприятни сцени или от обяснения с полицията. Когато той реално се сблъска с последици, по-сериозни от главоболието, може да си даде сметка, че има нужда от промяна. И не на последно място трябва да престанем да поемаме отговорност за всичко. Действително ако ние възпитаваме децата, печелим пари на две работни места, грижим се за домакинството и можем всеки път да изваждаме алкохолика от поредната неприятност, то за какво му е да оздравя?!.

Как да проведем интервенция?

Ако сте осъзнали и прекъснали грешните модели на поведение, а мотивация у алкохолика все още липсва, значи е дошло времето за интервенция. Това е действие отвън, насочено да предизвика решение на проблема. Най-добре е да се извърши поне от няколко близки хора на зависимия, които ги е грижа за него и са го виждали в пияно състояние. По този начин той ще може да чуе повече гледни точки и да приеме по-лесно казаното от партньора му. Най-подходящият момент за интервенция е махмурлукът, защото тогава чувствата за вина и срам са изострени и шансът да се вслуша в думите ви е по-голям.

Когато решите да предприемете такава крачка, изчакайте за най-подходящият момент и извикайте няколко важни за зависимия човек хора – майка, сестра или брат, най-добрият му приятел/ка, порасналото ви дете, ако имате такова… Нека всеки да разкаже за това как се чувства и какъв според него става зависимия, когато се напие. Ето и няколко практически съвета:

1. Говорете от свое име и за себе си – тогава алкохолика трудно може да ви опровергае.

2. Разказвайки за пиянството му, не оценявайте ситуацията като „ужасна” или „лоша”, а използвайте само факти.

3. Покажете,че правите разлика между действителната му/й личност и тази, в която се превръща, когато е пиян/а и че изпитвате негативни чувства именно към болестта, а не към него/ нея.

4. Не давайте оценки, а говорете за чувствата си.

5. Бъдете кратки – за махмурлията е трудно да слуша лекции.

6. Не изисквайте извинения и обещания. Много по-важно е зависимия да се замисли, да си даде сметка и реално да пожелае да промени ситуацията, вместо просто да ви каже това, което знае, че искате да чуете.

7. Не пропускайте да му опишете всички рискове за здравето му и психичното му състояние, които причинява алкохолът. За целта е нужно предварително да се подготвите добре с информация.

8. Бъдете готови да предложите реални решения, ако той пожелае такива – здравни заведения, в които може да се лекува, сбирки на анонимни алкохолици, психолози и др. Предприемането на крачката към лечение е достатъчно трудна и без да се налага той сам да търси адреси и телефонни номера.

Как да му помогнем по време на лечнието?

Да вземе решението за промяна е най-трудната крачка за алкохолика, но съвсем не е единствената. Зависимостта към алкохола се развива с години и няма как да изчезне като с магическа пръчка. Нужно е време и много нерви. Да живеете с лекуващ се алкохолик не е много по-лесно от това да живеете с алкохолик, но веднъж поели по този път трябва да го издържите до края. Понякога човекът, който е престанал да пие започва да привлича вниманието, което е свикнал да получава по други начини, като например прави скандали в семейството или на работното място. Ако искате по-лесно да се адаптира към новия си живот, можете да му помогнете да намери ролята си в семейството и в обществото. Ако до сега му е била отредена ролята на „алкохолик”, то сега трябва да бъде възстановен в ролята на съпруг/а, родител, колега или приятел. Важно е да намери с какво да запълва времето, което до сега е прекарвал с бутилката. Може да се опитате да му намерите ново хоби или просто да се грижите семейството да прекарва повече заедно, забавлявайки се. Ходете на кино, излизайте с приятели, организирайте си пътешествия, а ако нямате финансовата възможност просто бъдете креативни – понякога и една разходка или настолна игра биха могли да бъдат страхотно забавление. Важното е само да го предпазвате от изкушения.

Убеждавайте се, че когато ходите на гости никой няма да настоява „да си дадат по едно наздраве”, а в супер-маркетите избягвайте секциите с алкохол. Бъдете тъпеливи и бъдете подготвени, че може да не се справи от първия път, а ако това се случи му покажете, че все още вярвате в него. И не спирайте да се борите, докато виждате че все още има смисъл. А ако смисълът се изгуби напълно, не се колебайте да помислите за собственото си спокойствие и безопасност и най-вече за това на децата ви, каквото и да ви струва това.