Март е специален месец за българина. Той се асоциира с много празници и традиции, сред които с най-голяма автентичност и магическа атмосфера се откроява 1-ви март. Денят, в който всичко наоколо е потопено в червено и бяло. Хората са щастливи и усмихнати и бързат да закачат мартенички на тези, които обичат.Това е една от най-характерните традиции за България, която възхищава света и радва хората.
Магията на багрите
Мартеницата е символ на идващата пролет, тя се подарява и закичва с пожелания за здраве и благодат. В класическия си вид тя представлява осукани бели и червени конци. Символиката на цветовете е много богата и носи строго определен смисъл. Червеното е цветът на женското начало, на здравето, то е знак на кръвта, на зачеването и раждането, на топлотата, приятелството и взаимната обич. Бялото символизира първоначално мъжкото начало, силата. По-късно, под въздействието на християнската митология, обозначава девствеността и непорочността – белият цвят символизира Христос и въплъщава чистотата и искреността в отношенията.
Легендата за мартеницата
Легендите за появата на мартеницата са много. Една от тях гласи, че когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той пише писмо за победата си и го вързва за крака на една птица с бял конец. Докато лети обаче, птицата е забелязана от византийски войници, които стрелят по нея и я раняват. Въпреки че е ранена, тя пристига успешно в българския лагер, но белият конец вече е обагрен отчасти в червено от раната. Митът гласи, че така възниква мартеницата, която се носи днес.
Според други легенди мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от злобата, от болестите и от уруките.
В миналото някои смятали мартеницата за амулет, който предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта.
Фолклорният образ на месец март
Баба Марта е българският традиционнен образ на месеца. Тя е пословична с капризния си нрав – ако се развесели и усмихне грейва слънце и става топло, разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. Тя е единствена сестра на единадесетте братя-месеци в народните представи. В миналото дори е имало обичай, в който хората “женят” Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици.
Завинаги заедно като Пижо и Пенда
Безспорно най-известната мартенска двойка е тази на Пижо и Пенда. Те са фолклорният символ на семейно щастие и разбирателство. Често Пижо е в бяло, а Пенда е в червено, среща се и обратната комбинация. Напоследък се срещат все по-интересни и оригинални цветови комбинации от бяло и червено. Пенда е с плитки или със забрадка и с красива рокля с народни мотиви, а Пижо – с калпак, потури и кундури, с характерни български дрехи.
Магическата сила на мартенския амулет
Днес още се пази традицията мартениците да се носят докато се види пролетна птичка или щъркел. Поверието гласи, че ако видим кацнал щъркел, ще сме сънливи и мързеливи през лятото, а ако го видим в полет, всичко през годината ще върви добре и успешно, сякаш хвърчи. След като свалим мартеницата си, по традиция трябва да я закачим на цъфнало дръвче, за да е плодородна годината или да я поставим под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и благодатна.
Снимки:
1. – 3. Мартениците са амулет от бели и червени конци.
4. Мартенички се закичват дори на добитъка и на овошните дръвчета.
5. – 7. Известната мартенска двойка Пижо и Пенда.
8. – 9. Мартеницата се сваля след като видим предвестника на пролетта – щъркела или цъфнало дръвче.
Източник снимки:
www.martenicibg.hit.bg, www.martenici-tania.com, www.travel.webshots.com, www.wikipedia.bg
