С идването на пролетта пристига и пролетният дъжд, а единственото спасение от него е чадърът. Днес той е не само полезен, но и впечатляващ аксесоар. Колкото и познато да ни е това чудо на човешката ръка, безспорно има много интересни факти в историята на неговия произход.
Чадърът се ражда още в древен Китай преди повече от 4000 години. Две истории разказват за това как е открит. Според първата, едно момче се спасило от проливен дъжд, като се покрило с голямо листо от лотос. Така бил измайсторен първият чадър, който много наподобявал лотосов лист. За втората легенда дори има запазени писмени доказателства. Те свидетелстват, че идеята за чадъра принадлежи на Юн, съпругата на най-известния в Китай майстор-дърводелец Лу Бан. Когато мъжът й работел, тя му носела обяд, но по време на дъждовния период винаги пристигала мокра. Лу Бан построил няколко павилиона покрай големите пътища, за да могат хората да се крият в тях, когато вали, но и това не било разрешение на проблема. Един ден, когато съпрузите се прибрали вкъщи, Юн казала на Лу Бан: "Колко ще бъде хубаво, ако имам един павилион, който да мога да нося със себе си." Думите й го вдъхновили – той изрязал парче плат с формата и размерите на покрива на павилион, монтирал му дървена дръжка и механизъм, който позволявал на плата да се сгъва и разгъва. Taка бил открит първият чадър в историята на Китай. Той бил наречен " Покривът, който винаги е с нея", тежал 1 кг и заедно с ветрилото се смятал за една от отличтелите черти на императорския двор.
По това време чадърът се е считал за символ на власт. От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби им държат чадърите и ги пазят от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежвали подобен аксесоар. Постепенно чадърът е започнал да се използва и за защита от слънцето. В древен Египет се е изработвал от палмови листа и птичи пера, украсен с брилянти и злато – отново лукс, достоен само за фараоните и царете. Кралят на Бирма пък притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището "Повелителят на 24-те чадъра."
Култът към чадъра завладява и африканските държави, където отново е символ на властта. От Изтока той стига до Елада, а по-късно и Рим, където го използват предимно жените. Едва през 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол”, защото предпазва от слънцето. Тогава чадърът се превръща в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV. У нас първите писмени доказателства за чадъра са от песента "Татари набеждават мома Тодора". За първи път чадърите връщат най-първоначалната си функция – за предпазване от дъжд, през 1750 година в Англия.
Постепенно чадърът по света и у нас започва да придобива чисто практическото си значение и старите значения отпадат. Днес той се изработва от водонепропускваем синтетичен материал като найлон или полиамид. Надява се на метални, пластмасови или силиконови пръчки, които след това се прикрепват към дръжката. Той притежава и различни разновидности. За класически се счита двойно сгъваемият, черен и с извита дръжка. Има дълга дръжка, около един метър, тип пръчка с голяма периферия за силен дъжд. Смята се, че той е една от запазените марки на стилния мъж, почти колкото бастунчето в миналото. Тройно сгъваемите пък са удобни за носене в чанта. Те са и значително по-леки, което ги прави по- подходящи за жени.
Цветовете на чадърите се характеризират с още по-голямо разнообразие. Много от дамските чадъри са пъстри, с цветя. Като по- лесни за съчетаване с дрехите са едноцветните чадъри. Мъжките пък са в по-тъмната гама от цветове – тъмно сини, тъмно зелени или черни. За мъжете се препоръчват и карираните десени. Детските чадъри са предимно шарени в светли цветове. Голяма част от тях са и с любимите на малките герои от анимационни филми и приказки.
Любопитно от живота на чадъра е, че той например е първообраз на подвижния покрив на кабриото при автомобилите. В САЩ пък е една от защитите от улични нападения – с копче едновременно се разпръсква газ и се задейства вой на сирена. Към най-шантавите приумици спада чадърът-въдица. Най-новото чудо в областта на технологиите е хибридът между чадър и акустична система. В него е монтиран плейър, който се управлява с бутони върху дръжката на чадъра.
Най-скъпият чадър е на стойност 50 000 долара и е изработен от италианската луксозна марка за мъже “Billionaire Couture”, основана от небезизвестния Флавио Бриаторе. Изработен е ръчно от крокодилска кожа, специално третирана за водоустойчивост.
Източници: www.chudesa.net, www.vratovrazka.bg, www.men.hotnews.bg, www.wikipedia.org
Снимки:
1. Според историческите сведения, Китай е родина на чадъра.
Фото: www.cultural-china.com
2. Лу Бан – създателят на първия чадър.
Фото: kaleidoscope.cultural-china.com
3. Едва през 17 в. чадърът във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол”, защото предпазва от слънцето.
Фото: www.thinkwedding
4. – 6. Съвременните чадъри са в най-разнообразни и причудливи форми.
Фото: www.dott-com.com, vintageandmoderninc.com
7. Най-скъпият чадър в света.
Фото: most-expensive.net
