Имало едно трескаво време … когато се родили джинсите. Те се появяват на бял свят през далечната 1853 г., а техният създател е баварец, живеещ в Америка – Леви Страус.
Завладян от вилнеещата по онова време Златна треска, той решава да замине за Калифорния. Там обаче Леви Страус намира своя собствен източник на злато – кафявото платно, което по това време служело за изработването на палатки. Златотърсачите имали нужда от здраво облекло и панталони, които могат да издържат дълго време. Така Леви решава да скрои от своя здрав кафяв плат панталони. Нарича ги “полугащиризон”. Новата треска по панталоните на Леви Страус обхваща златотърсачите и така през 1850 г. Щраус основава малка фирма с 40 служители. Нарича я “Levi Strauss & Co”.
Продажбата процъфтява и скоро умният бизнесмен започва да произвежда панталоните си от памучен плат. Той се наричал „Serge de Nimes” и идвал от френския град Ним. Този плат той боядисвал с натурален цвят индигово синьо, което е традиционният цвят за работно облекло. Американците преименували материята и от „Serge de Nimes” тя получила краткото наименование „деним”. Така срещаме названието на този плат и днес. Денимът е памучен плат с кеърна сплитка, вид док, тъкан от бели и сини нишки.
Няколко години по късно джинсите, по-познати у нас като дънки, се сдобиват и с капси. Един груб златотърсач има вината за тяхната поява. Един ден той трябвало отново да отиде при шивача от Невада Джейкъб Дейвис, който да му зашие джобовете на панталоните. Винаги, когато златотърсачът слагал златото си в джобовете, те се късали. Тогава господин Дейвис посегнал към чука и занитил здраво ъглите на джобовете с медни капси.
През 1872 г. Леви купува това откритие и го патентова, а Дейвис се присъединява към фирмата му година по-късно. Търговската марка с двата коня пък е използвана за първи път през 1886 г.
Самото име джинси обаче е дадено едва през 30-те години на миналия век. Платът за направата на джинси тогава вече идвал от италианския град Генуа, а пакетите са имали щампа “Genes”. Оттам произлиза и американското наименование “джинс”.
Дънките стават толкова популярни, че оцеляват и по време на Втората световна война, когато се превръщат едва ли не във военна униформа. Няколко десетилетия по-късно те вече се превръщат в елемент от любимото облекло на хипитата.
През 70-те и 80-те години на миналия век се появяват нови технологиии и нови модни течения в цветовете и дори в създаването на дупки. С течение на годините се променят и моделите на джинсите.
В началото на 70-те години на 20 век те са клоширани, в средата на това десетилетие вече са на мода защипаните и прихванати на глезените с маншети джинси. В края на 70-те години наподобяват шалвари, за да стигнат до плавната линия в началото на 80-те.
Днес джинсите продължават да бъдат едно от най-удобните и практични облекла за всички възрасти. Изработват се не само панталони, но и ризи, якета, поли и чанти, дори обувки. Времето показва, че джинсите не остаряват, а провокират модните творци да ги осъвременяват и да ги правят още по-интригуващи. И ако трябва само с едно изречение да определим тяхната роля в световната мода, то безспорно това би било твърдението на великия Ив Сен Лоран, който заявява: “В този живот съжалявам единствено за това, че не съм създал джинсите”.
Снимки:
1. Леви Страус.
2. Първите панталони от кафяв плат на Леви Страус.
3. Търговската марка с двата коня е използвана за първи път през 1886 г.
Фото: www.goldwischwasch.ch
4 – 5. Дънките са се превърнали в култово облекло.
Фото: businessweek.com, www.lateral.net,
