Още от далечни древни времена женският силует е бил в картините, скулптурите… и разбира се, в мъжкото съзнание. Историята обаче разказва, че често дори самата женска фигура е била извайвана сякаш от глина с помощта само на една дреха…. корсетът.
Също както скулпторите на древните гърци, така и корсетът се зародил именно древна Гърция. Доста години преди Христа на остров Крит в Средиземно море жените били изключително смели. Идеята им за бельо е бил силно пристегнат корсет, създаден главно да измъчва мъжете, като е събирал и повдигал бюста нагоре и … навън. Или по- точно – показвайки го в цялото му великолепие.
По късно през Средновековието модата повелявала нещо коренно различно – бюстът да бъде малък и стегнат. Тогава жените носели вече много разновидности на корсети. Всички те имали една цел – да сплескват бюста, за да изглежда той модерно. Корсетът най-често бил завързван на гърба, и е първата дреха, запазена за аристокрацията.
Носенето на корсет става широко разпространено през 14 и 15 век. По времето на Ренесанса обаче определено корсетите не измъчвали мъжете, а жените. Корсетът по онова време бил изработен от твърди материали като желязо или дърво, както и банела, които се превръщали в основното средство за оформяне на тялото в следващите векове.
Малко по-късно испанските модни експерти въвели нова мода. Те искали да виждат жените с конусовидна форма на бюста и тесни талии. Както винаги дамите успели да се правят и с това предизвикателство, благодарение на корсета. За да могат да го носят обаче им се налагало да ги обличат други хора поради силното стягане на корсетите откъм гърба. Заради пристягането често се случвало жена да припадне, но това се е считало за проявление на деликатната женска натура. А всъщност те просто не са можели да дишат.
В края на 17 век вече навлиза френската мода. Тогава косретът се превръща в неизменна част с носените по това време широки многопластови поли. По стара своя функция той правел талията тънка, а бюста издавал напред. Женското деколте ставало още по-съблазнително и с актуалната по това време липса на презрамки. Тогава корсетът присъствал в гардероба на всяка жена и пасвал за всякакви поводи, дори и езда.
През 18 век животът станал по-светъл, и новите тенденции не закъснели. Корсетите били декорирани с красиви бродерии, тюлове и дантели.
Основната цел на корсетите през 18 век била да се повдигнат гърдите, да се подкрепи гърба, да се подобри позата, която да помогне на жената да стои изправена, с раменете надолу и назад, както и с леко тънка талия. Това е накратко така наречения "V "- оформен горен торс.
Тогава е създаден и един нов модел – divorce (разведен), който е дело на моделиера на корсети Лерой. Прична за създаването му разбира се била модата – актуалният тогава по-раздалечен бюст.
По това време хората започнали и да протестират срещу някои устои в обществото. Корсетите били едни от тях. От много време лекарите обяснявали за вредите, които това пристягане на тялото може да причини, и този път били чути. В стремежа си към тънка талия жените стигали до крайности, пристягайки корсета до плашещите 40 – 50 см. обиколка. Носели се дори разкази за жени със счупени ребра.
Дори за доста кратко корсетите били обявени за незаконни. И тъй като било съвсем за кратко, корсети все пак се носели, но те претърпели някои промени. Най-напред била променена структурата, която вече позволявала повече свобода на движенията. Революция било използването на значително по-меки материали. За пръв път от доста време жените дори вече можели да се обличат и събличат сами.
През 1790 г. модата на корсета сякаш отминава. Това развитие съвпада с френската революция, когато корсетът бил разглеждан като символ на декадентската аристокрация. Интересното за това време е, че и мъже, така наречените „контета”, са започнали да носят корсети. Други мъже пък обяснявали носенето му като лек за болки в кръста.
До 1800 г. корсетът станал основно средство за повдигане на гърдите. Той все още правел талията по- тънка, но това за момента не била основната му цел.
В началото на 19 век постепенно корсетът започнал да се носи от всички класи на обществото. Някои жени си го правели сами, докато други си го купували. Тогава корсетите били и значително по-достъпни поради намалението на разходите за облекло, възникнали във връзка с промишлената революция. Така корсетът станал една от първите масово произвеждани дрехи за жени. Популярният цвят за него тогава бил белият.
През 1840г. на мода дошли кринолините. По това време модерна била жената, чиято талия можела да бъде обхваната от ръцете на мъжа. И понеже жените все още се опитвали да впечатлят мъжа, те започнали да стягат талиите си още повече.
Около 20 години по-късно корсетите започнали да стават все по- къси от преди. Така кринолините скоро били заменени от мекия „S”- силует, който също бил основан на корсета, но вече с отворен гръб. Тази мода позволявала на мъжете вече да виждат много повече – не само бюста и талията, ами и „долната част” на гърба.
Новият силует бележел прехода към викторианската мода. Фокусът на модерния силует в средата и края на 19 век е бил фигура тип „пясъчен часовник”. Тя се постигала чрез намаляване ширината на талията чрез корсети.
В края на 19-ти век все по-голяма ставала загрижеността относно носенето на корсета и това, което той причинява на женското тяло. Множество лекари са били в подкрепа на теорията, че корсетът е вреден за здравето, особено по време на бременност. Духовенството също осъдило корсета, който превръщал жените в роби на модата. В действителност стягането с корсет било най-вероятната причина за лошо храносмилане и стомашни проблеми. Считало се, че той е причина за множество заболявания, вариращи от истерия до чернодробна недостатъчност.
Към края на 19 век, корсетът се превърнал в бельо, което имало една нова функция. Той вече поддържал и новосъздаденият моден аксесоар – чорапите. Те се закрепяли към жартиер, който бил неразделна част от корсета.
В началото на 20 век корсетите с всичките си дантели и тюлове достигали почти до коляното. Доста хора в модните среди обаче не харесвали този стил.
По време на едуардианския период бил въведен дизайн на корсета със силно изразена извивка на гърба, който привеждал горната част на тялото напред, а бедрата правел издадени. В сравнение с предшествениците си той бил значително по-полезен за здравето, тъй като не притискал толкова много корема, но все пак карал тялото да заема неестествена поза.
Този стил е бил носен от 1900-1908 г. След него корсетът търпи леки промени . От 1908 до 1914 г. се появява пост-едуардианската дълга линия на корсета – ширината на полата бавно потъва от талията до глезените. Така се появява нов вид модерен корсет, който покрива бедрата. Този корсет променял позицията на бедрото, което прави талията да става едновременно висока и по-широка. Новата мода се смята за неприятна и тромава, а освен това изисква използването жартиери.
И така през 1913 г. Мари Фелпс Якоб създала първото подобие на днешния сутиен. Той бил доста по-мек и къс от корсета, и позволявал бюста да стои в естествената си форма.
Първата световна война значително повлияла на корсета. Тя довела до липса на стомана за гражданска употреба и корсетът, за който стоманата била необходима, бил заменен от сутиени и пояси. Въвеждането на гумираните еластични материали спомогнало още повече корсетът да бъде заменен с пояси, чиято цел била по-скоро намаляване размера на бедрата.
Промяна в икономиката носи новости също и в културата и начина, по който е приемана жената.
Тогава дошли и 20-те години, крещящи със своите незабравими партита, а модата се променила драстично. Момчешкият силует бил фаворит. Появило се и първото цветно бельо. Корсетите вече били излишни, а Втората световна война окончателно довела до края им. Постепенно се появили и сутиените в различни размери, прилягащи плътно по женските форми.
Корсетът обаче не е изчезнал завинаги. Периодично той се появява в модата и в женския гардероб. Благодарение, на формите, които извайва, той е и едно от най-секси облеклата, създавани някога.
Въпреки че не е със същите функции като преди, днес корсетът също е част от облеклото на жените. Приложението му разбира се няма нищо общо със спиращото дъха болезнено пристягане, а по-скоро допринася за постигане на спираща дъха женственост.
Източници: www.petticoated.com, www.victoriaspast.com, www.wikipedia.org, www.eadvise.info
Снимки: metmuseum.org, costumes.org, denisenadinedesign.com, celtgrrl.blogspot.com
