Ветрилото- лек полъх на вятъра, таен език, аксесоар или символ на живота. Всъщност е всичко това. То крие в себе си мистиката на хиляди години, хиляди човешки тайни и бурния бриз на времето.
Ветрилото – свещеният скиптър на красотата
Произходът на ветрилото може да се проследи още от 4000 година пр. н.е. в Египет. Първоначално то се използвало за да създаде лек бриз и като защита от дъжд или насекоми, но по- късно вече било свещен инструмент, който се използвал в религиозните церемонии. Египетското ветрило било голямо, стационарно и с полукръгла форма, изработено от пера и с дълги дръжки. Освен това за египтяните ветрилото е било символ на власт, доказателство за което е фактът, че е намерено и в гробницата на Тутанкамон.
Други древни народи като евреите, ацтеките, инките, персите, гърците и римляните също използвали ветрила в различни форми. Свидетелство за това са гръцките и римски текстове, както и Библията. Древните гърци например пишели стихове, в които ветрилото било определено като "скиптъра на женската красота". То е изиграло важна роля и в християнска църква.
Ветрилото изгрява от изток
Две са страните, които спорят за създаването на ветрилото. Това са Япония и Китай, тъй като и в двете страни има легенди за създаването на това средство.
В Китай ветрилото и днес е част от националната култура на този народ, като се свързва с будизма. Най-ранното китайско ветрило датира от втори век преди новата ера и е направено от бамбук. Една легенда разказва, че изобретението на ветрилото принадлежи на жена, която искала да скрие лицето си, за да не я познаят.
Ветрилото в Китай било показател за социалния статус. Често художници рисували картини по повърхността на ветрилото, което показвало, че притежателят му е личност от висока класа.
През 7-ми век е разработено и ветрилото, характерно за китайските танци. То е направено от пера, разположени в края на дръжката, като начинът, по който танцуващият движел ветрилото носело своето значение. Сгъваемото ветрило се появява в Япония между 6-ти и 8-ми век. Според исторически справки в Япония през 988 г. монах предлага ветрилото на китайския император.
В Япония начинът за изработката на ветрило бил определен от закони. Там то представлявало тънки ивици от японски кипарис, прикрепени с конец. Броят на лентите от дървения материал се различавал според ранга на притежателя.
Японското ветрило символизира различни неща като приятелство, уважение и добри пожелания. Според някои японски вярвания дръжката на ветрилото символизира началото на живота, а ребрата му са пътищата на живота, които отиват във всички посоки.
Ветрилото било и неизменна част от танца на гейшите, както и от актьорската игра, но било използвано и като оръжие от войниците и начин за изпращане на сигнали към бойното поле. Използвали го дори и децата в игрите си.
Центърът на света
Археологически останки показват, че ветрилото е било използвано в Европа още в Древна Гърция. По време на Средновековието обаче то отсъствало от Стария континент и затова идва отново в Европа през 1500-та година чрез търговските пътища.
Най-напред ветрилото пристига в Испания, където по-късно дори се обособява специална професия за изработването му. До средата на 17-ти век в Испания ветрилото се смята за лукс и е изработено предимно от скъпи материали.
Така то става много популярно и се оказва един екзотичен и стилен символ на богатство и класа. Доказателство за това са портретите на Кралица Елизабет, чието ветрило е украсено с пера и бижута.
По това време ветрилото вече се правело от много различни материали като боядисани листа на растения, кожа, дантела, коприна, пергамент, слюда и слонова кост, инкрустирана със злато и сребро.
По време на Елизабетинската епоха, 1558-1603 г., в Англия мъжете и жените практикували тайно езика на ветрилото, тъй като така успявали да разговарят без да говорят. Невербалната азбука на ветрилото правела възможно да се посочи например къде и кога ще бъде срещата.
До 17-ти век ветрилата вече били разпръснати из цяла Европа, а в някои страни изработката им се считала като форма на изкуство. По време на царуването на Луи XIV във Франция ветрилото сякаш става център на света. Французите от високата класа били любители на екстравагантните и артистични ветрила, а за всяка себеуважаваща се дама той бил незаменим аксесоар – израз на стил и елегантност. Цената на едно ветрило по това време можела да достигне до настоящи 30 000 долара.
През 18-ти век ветрилата вече достигнали висока степен на майсторство в Европа и вече били правени от специализирани майстори и художници, които ги декорирали. Това е векът, в който ветрилото достига върха на своята популярност и елегантност.
Смятало се, че в съдилищата на Англия, Испания и други страни по това време ветрилото било използвано за кодиране на съобщения. Освен това езикът на ветрилото служел за казване на нещо, което е забранено от социалния етикет.
През 18-ти век ветрилото „отива” и в Америка, където също означавало символ на власт и статут. Именно там, обаче, най-ясно проличало колко значителна е липсата му. Американските дами са били лишени от френските ветрила, когато американската гражданска война сложила край на вноса от Франция. Когато през 1867-та г. войната приключила, на Международната изложба в Париж следващата година много американци купили солидно количество от изискания аксесоар за своите съпруги и дъщери.
През 19-ти век влияние върху развитието на ветрилото играе индустриалната революция, която води със себе си множество технологични промени като изкуствена слонова кост и машинно изработени дантели. Доскорошното рисуване на ветрилото вече започва да се измества от щамповането.
Залезът на запад
20 век носи спад за популярността на ветрилото. Причина за това са двете световни войни, както и коренната промяна в живота на жените. Ръцете им вече трябвало да са заети не с ветрило, а с работа. Движението на суфражетките пък приемало ветрилото като нещо излишно и несериозно.
Шифърът на ветрилото
Във времето, когато свободата на словото за жените е абсолютно ограничена, ветрилото става идеален инструмент за комуникация. Ето какво означават и някои от движенията му.
Преместване от дясната в лявата ръка – Гледат ни!
Преместване от лявата ръка в дясната – Обичам друг!
Държането му до дясната буза – Да, а до лявата – Не.
Плъзване по бузата- Искам те!
Леко докосване на ветрилото с пръст- Искам да говоря с теб.
Доближаването му до устните – Целуни ме!
Отваряне на ветрилото с лявата ръка – Ела и говори с мен!
„Случайно” изпускане на ветрилото – Принадлежа само на теб!
Ветрилото е в дясната ръка, поставено пред лицето – Последвай ме!
Широко отворено ветрило- Чакай ме!
Източници:
http://web.ics.purdue.edu/~salvo/@SEA/exhibit/history.asp
http://www.allhandfans.com/
http://lifestyle.iloveindia.com/lounge/history-of-hand-fan-7723.html
http://womensfashion.suite101.com/article.cfm/history_of_the_fan_as_barome ter_of_social_change
http://e-vint.com/e-fans.html
http://www.hand-fan.org
Снимки:
1. Ветрилото на Кралица Елизабет I.
www.literature11.pbworks.com/Elizabethan-Theatre-and-The-Globe
2. Японско ветрило.
www.kojikis.files.wordpress.com/2009/06/fan222.jpg?w=330&h=492
3. Ветрилото може да бъде стилен аксесоар за съвременните дами.
www.beau-coup.com/Pictures/pink_silk_hand_fans.jpg
