НОСТАЛГИЯТА

Носталгията е чувство, което няма равно на себе си! Споменът за красивите и стойностни неща от живота може да ни държи дълго време в плен; да ни прави неспокойни; да ни вълнува и възбужда… Колкото и да е вярно, подобно откровение съвсем не е апел непрестанно да обръщаме поглед назад и крайно да идеализираме това, което е било преди. Прекаленото вторачване в миналото пречи на осмислянето на настоящето и може да доведе до провал в конструирането на бъдещето. Носталгията в много случаи е натоварена с мрачен копнеж, тъга и даже скръб. Този тип носталгия потиска човека и му причинява дълбок дискомфорт.

Но има и друга носталгия – естетизираната, вдъхновяващата. Тя причинява вълнение, но заедно с това и специфично удовлетворение, че сме били на хубаво място, че сме общували с прекрасни хора, че сме имали уникална любов, че сме преживели нещо необикновено и прекрасно. Това чувство е в състояние да преодолее бариерите на времето, без да е толкова разяждащо и дискомфортно, както е при емигрантите или имигрантите, например…

Благодарение на тази естетизирана носталгия битието ни придобива смисъл и релефно изпъква на фона на безбройните банални преживявания. Това е така в много голяма степен, тъкмо защото нещата не са такива, каквито са били, а такива, каквито си ги спомняме, каквито ги е пресял и отсял филтърът на времето, на културната памет, на индивидуалния духовен свят! Затова не посягайте на носталгията, пазете я, радвайте й се! Тя е знак, че още сте живи, копнеещи и чувствени…