Наскоро в едно интервю ми беше зададен въпросът “Има ли чалга мода у нас?”. Какво да отговориш на такова питане? Първоначално в теб напира желанието спонтанно да отсечеш : “Що за глупости!” или “До там ли я докарахме?!” или “Голям резил, чалгата да стане мода!”… Но това е само първият импулс. Ако трябва с ръка на сърцето да отговорим, то несъмнено у нас (пък и навсякъде по света) има всякакви моди и лично аз нямам нищо против термина “чалга мода”. Подобно на всяко друго социално и културно явление чалгата като музикален жанр мина през различни етапи, а заедно с нея се трансформираха стилът и начините на обличане на чалга изпълнителите. Самият термин “чалга” беше цивилизован, минавайки през метаморфозите “неофолк” и “попфолк”, стигайки до класическото “фолк”. Заедно с чалгата и с “Камъните падат” и “Радка пиратка” ни беше поднесен (от гледна точка на модата ) драстично-вулгарен, зацапан и грубо еротизиран – до натрапчивост – стил. Неговата цел беше откровено цинична: всичко на показ, всичко за продан и част от чалга “певачките” имаха вид по-скоро на магистрални проститутки и отчаяни съдържателки на бардаци отколкото на модерни, атрактивни и привлекателни изпълнителки. Постепенно обаче техният имидж, стайлинг и като цяло – публичен вид, започна да се рафинира в резултат на комплексни влияния – обществено мнение, медии, продуценти, имиждмейкъри, стилисти, дизайнери и – разбира се – все по-изострящата се конкуренция.
Не може да се отрече фактът, че през последните години фолк певиците започнаха да отделят повече внимание на своята външност по посока на по-голяма естетиченсот и елегантност. Те вече ползват услугите на скъпоплатени консултанти и специалисти по стайлинг и много от тях приличат (поне по външност) на поп иконите, познати ни от световните музикални канали VH – 1 и MTV. Като добавим към това и социалните, и културните, и хуманни ангажименти на редица от тях – напосоки ще цитираме Глория и Рени, вече може да констатираме отчетливи положителни промени по посока на повече култура и по-малко халтура, повече цивилизованост и по-малко кич, повече естетика и по-малко пошлост. И това е нормално, защото от маргинален и анатемосван, жанрът “чалга” си е вече фолк, а неговата мода тепърва ще се издига и развива професионално и културно. Отделна и голяма тема е как попфолкът влияе и обогатява съвременната мода, придавайки й етно звучене, непринуденост и еклектично разнообразие. Но за това – по-нататък….
