Едва ли някой ще започне да спори колко е трудно да бъдеш оригинален в модата и модния дизайн. Пък и не само в изкуството да създаваш и носиш облекла, допълнения и украшения. Все по-трудно става на творците и в другите зони на изкуството – киното и театъра, литературата и живописта, музиката и танца. Може би тъкмо предизвикателството да се създават нови и непознати художествени продукти, трудността да се „каже нещо ново” в дадена културна сфера засилват случаите на позволени и непозволени творчески заемки, на уж невинните кражбички или пък на откровеното плагиатство.
В модните среди често избухват кавги и скандали във връзка с непозволено копиране на облекла на едни дизайнери от други техни колеги. Съвсем пресен е споменът за внезапното избухване на Джорджо Армани по адрес неговите по-млади колеги Долче и Габана. Поводът? Открадната оригинална дизайнерска идея или по-точно копирани панталони, които са показани на седмицата на мъжка мода в Милано през януари 2009 година. Според Армани, по-младите му колеги са откраднали концепцията и идеята му, а според Долче и Габана такова нещо няма и те, които винаги са се учели от по-зрелите италиански дизайнери, се заричат да елиминират от този списък името на обвинителя им в плагиатство.
Емблематичен е съдебният иск, например, заведен от Ив Сен Лоран срещу Ралф Лорен във връзка с установено плагиатство от страна на американския дизайнер по отношение на вечерна рокля на неговия знаменит френски колега. След като се доказва нарушението от страна на Лорен, бизнес партньорът на Ив Сен Лоран – Пиер Берже заявява публично, че възтържествуването на справедливостта е : „…Голямо насърчение за колегите ни дизайнери. Това е явно предупреждение, че т.нар. дизайнери, особено тези от Америка, не могат да се с правят с прекопирането на оригиналните идеи от истинските творци на модата.” Тери Еджинс, една от задълбочените изследователки на модата, обаче, не пропуска да напомни срамния факт от творческата биография на самия Ив Сен Лоран, когато години по-рано той бил признат за виновен за това, че е плагиатствал тореадорски жакет от Жак Естерел.
Не-оригиналността в модата сякаш става масова мода! В предишния брой на нашето онлайн списание отделихме място на изобилието от случаи на дизайнерски плагиатства по „метода” copy / paste. Вредната практика се „обогатява” от драстични случаи на заемки, ощетяващи известни дизайнери и марки като, Карл Лагерфелд за „Шанел”, Даян фон Фюрстенберг, „Бърбъри”, „Клое” и ред още други.
В България също могат да се чуят оплакванията на известни наши дизайнери от неетичното отношение на техни колеги или пък модни къщи, които механично копират и тиражират дизайна на произведенията им – рокли, бюстиета, корсети, поли, блузи и пр. В редица случаи тези жалби са основателни, но ако експертите задълбаят повечко в стилистиката на оплакващите се от кражби и заемки, нищо чудно да установят, че те на свой ред са взимали по нещичко било от Кавали или Армани, било от Унгаро или Лагерфелд. Може би един от най-драстичните случаи в това отношение беше скандалната кражба на тоалет на Жана Жекова от неин бизнес партньор, който включи рокля на известната ни дизайнерка, дадена му за продажба, в елитен австрийски конкурс за висша мода, но от свое име! Куриозът бе, че роклята спечели първото място и благодарение на медиите и публичността потърпевшата Жана Жекова узна за това прегрешение / престъпление. Нерви, сили, а вероятно и средства не й стигнаха, за да заведе съдебен иск във Виена по повод на огорчилото я плагиатство.
На мода ли е оригиналността? Този безсмислен въпрос ни е нужен дотолкова, доколкото още веднъж да вникнем в принципите на изкуството и в правото на всеки да бъде модерен. Перфектният дизайн и адекватната външност са немислими без оригиналната, свежа и различна мода. Но за да бъде един дизайнер оригинален, той би трябвало да познава брилянтно класиката, но и да бъде безумно смел в реализацията на своите идеи. Пример за това са великите модни асове през последните 150 години, а в наше време творци като Исей Мияке и Йожи Ямамото, Аликзандър Маккуин и Хюсеин Чалаян, Виктор и Ролф, Рей Кавакубо и Мартин Маржиела, Андре Куреж и Карл Лагерфелд и редица още други. Те са готови да обърнат гръб на функционалността в името на откриването и налагането на новата форма или пък да пренебрегнат класическите аксиоми на конструиране, за да дадат път деконструктивизма и необичайния силует.
Оригиналността в модата е не само естетически, но и нравствен проблем. Уважението към интелектуалната собственост, зачитането на правата на първооткривателството на формата, конструкцията, материята и колористичната комбинация е част – много важна, част от този тип творчество. Творческата оригиналност е велика и незаменима ценност. Грубото й незачитане не може да бъде оправдано, простено, а най-малкото пък – извинено.
